47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

6 декември 1916 г., сряда, София

(изпратено до подполковник М. Сотиров - командир на 3 пех. Бдински полк;

получено на 9 декември 1916 г., събота, София чрез

подофицер от 3 пехотен полк Йосиф Леви, конен ординарец към щаба на полка)

София

6 Дек. 1916 г.

Любез. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Вий сте пак на фронта. Живота на Земята е един обширен фронт на воюване. Всяка година измират близо около 35 милиона хора и се раждат нещо близо около 40 милиона. И тъй резервите превишават с 5 милиона. Каква грандиозна война между смъртта и живота, между злото и доброто, между омразата и любовта. Борба за право и свобода, която Истината води. Велики са пътищата на провидението. И близо е времето, когато небето ще вземе връх. Приятно е човек да бъде под закрилата на Господа на Силата на Доброто.

Мяжайте[1] се ходете с жива и непоколебима вяра. Аз ще ви съдействувам. Помнете силата на живота е в Изпълнението Волята на Бога, Който е създал всичко. Уповавайте в тоя жив Бог на всичките векове и Баща на Светлите духове. Той ще изведе всичко на добър край. После 91 псалом, нека да ви е всякога на ума. И думите на Христа : "Все що желаете като вярвате ще ви бъде". Моя привет вам! Ваш Верен

(Свещеният подпис! П. К. Дънов

--------------------
[1]3абележка на съставителя: мяжа - намазвам, покривам