27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ
ДО УЧИТЕЛЯ

22 март 1915 г., Бургас

Учителю,

Поднасям моите и от страна на всички членове от дома ми сърдечните поздравления за Светлия Възкресен ден Христов! Целуваме десницата Ти! Молиме съдействието Ти за ръководство Господне, за подкрепа Христова, за да можеме да следваме всякога при всички условия на живота Неговите пътища, да растеме в познаване и прилагане Неговите истини, за да възкръсне всецяло Христос в нашите сърдца.

Благопожелавам Учителю да се увеличават работниците на Божествената нива, да бъде приет между тях и слабите ми сили по Божия милост. Да се подобри и възрасти плода на Духа в сърдцата на българския народ и неговите управници, в сърдцата на Славянството и Неговите водители към обединение в сърдцата на цялото человечество, за да дойде Царството Христово на Земята и всички в Негово име възгласяме: "Христос Возкресе!"

Учителю, от седмица най-малкия син Матейчо боледува. Изглежда че е от стомах и инфлуенца. Моля за съдействие и указание - упътвание за неговото лекуване, за по-скорошното оздравление, ако това е Волята Божия при всичко, че вярата ми е непоколебима в неговото оздравление. Но мъчи се с това боледуване. Стряска се в съня си и неспокойно и малко спи.

Ваш Верен и послушен ученик.

М. Сотиров

29 март 1915 г.

гр. Бургас