8. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ

"Призван от Бога по професия военен ..."[1]

Учительо!

Призван от Бога по професия военен, аз съм задължен да изпълня всички заповеди, които закона, началството тук на Земята ми дава. Моля Господа да ме запази от нарушение Неговите заповеди при изпълнението на земните началства, макар че "всяка власт тука долу е дадена от горе."

Мен ми предстои всекой час с моите хора от дружината да вляза в стълкновение с врага, с потисника на поробените християни. Каза ми се насън, на тих глас проговори: "Славата е в силата, силата е Господ." А аз добавих: "Господ е Словото."

Истината е на яве. Борбата е неминуема, за да възтържествува свободата, която е необходима за правилния вървеж, за правилния прогрес. В Божествените пътища, ръководим от тая мисъл аз се успокоявам, че при тая борба в която ще се дадат жертви човешки, резултата е предопределен да бъде за възтържествувание Божията слава. Ето защо Учителю, Господи моята душевна и сърдечна молба е да ми се съдействува да имам утеха в предстоящата борба и тая утеха да бъде в името Божие, за Славата Господня и възтържествувание Словото на Истината пред словото на мрака, за по-скорошното идване Царството Ти, О Иисусе, тука на Земята, както е и на Небето.

Съдействувай ми Учителю всички мои помощници, моите хора в тая борба да се въодушевяват само от искрената, чистосърдечната борба за свободата в Божието име.

Благословете наченатата борба.

Ваш покорен и послушен и предан ученик М. Сотиров.

P.P. Всякой час ми предстои път към границата-линията и навлизаме в одринска територия, по посока на М. Търново.

Благослови О, Господи моя път!

-----------------------
[1]3абележка на съставителя: Текста е от Библията на Учителя, издание 1885 г.