5. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

8 април 1912 г., неделя, Созопол

Учителю!

Благодаря на Господа, че ме упътва твърде рядко в своите пътища. При всичките Му щедрости от преголемите милости и безгранична любов. Който показва към мен, считам се много недостоен още за всички тия Негови блага. Да, те са плод на голямата благост и милост на Бога Отца.

Обръщам се за Вашето съдействие Учителю по следующите въпроси:

1. На 13-того в петък съм призовал за свидетел във Висшия съд в Пловдив по едно войнишко дело, за нарушение граничната караулна служба. По установения ред вероятно ще искат да ме подложат под клетва.

Моля, съдействайте ми да бъда освободен от тая клетва - моите показания, да ми помогне Господ да бъдат излишни и основани само на думите негови: да и не.

2. По разпореждането на Военното министерство, граничните офицери ще служат една година на границата и след това ще се върнат в своя полк. Струва ми се и нагледно виждам, че при всичката претрупана работа, която с Божието благословение лесно привършвам, психически сме аз и домашните ми добре и като че стоенето ми тук и движението из гората и край брега на морето за мен ще се отрази още по-добре в духовното повдигание.

Ако Учителю моите схващания са верни и ако желанието на небето е да остана, моля и Вашето съдействие да не бъда сменяван тая година. Срока на една годишната ми служба изтича на 14 юлий. Смяната става към 1 юлий. Аз вярвам, че началника на дивизията ще моли пред Военното министерство да остана догодина, по частни сведения зная, че бил твърде много доволен от моята служба и благодаря Господу - Той ме ръководи!

Ваш послушен и верен в Господа Нашего Исуса Христа ученик М. Сотиров

8 Април 1912 г.