УЧИТЕЛЮ, С ТВОЙТА СВЕТЛИНА НИ ОЗАРИ

"Учителю всеблаг, къде не беше се вселил.

С Мъдростта си издигна нашите умове, помогна ни да станем на Бога верни синове, защото Той чрез Теб се беше проявил.

Чрез Твоята Любов всеотдайна и велика ти беше ярко светещото слънце.

Ти в нашите сърца постави бисерното зрънце, което към нов живот ни повика.

Кой от нас не опита Твоето търпение, и кой от Тебе съвет не получи?

Та само една ли Мъдрост ни научи?

И само един ли път ни беше вдъхновение?

Ти беше всичко свято зарад нас, изпратено от Бога, Великия Творец. Един беше Ти, смирен и благ Мъдрец за всички ни в радостен и скръбен час.

Аз питам се, за нас какво не беше ти, дали любяща майка или мъдрият баща, не беше ли и в най-тъмната нощ свещта, която пътя ни към върха освети.

Не беше ли Великата Любов, пак Ти, която пробуди у нас човекът от сън, не беше ли ти и тържествения звън, що на новий ден идването възвести?

Учителю, сред нас ти пак бъди. Поддържай възходящия стремеж за саможертва, обич и градеж. Ти, с Твоята Любов ни обгради!

Ще минат дни и месеци, ще минат и години, голямата ни скръб по Теб не ще премине, макар, че в душите ни е Твоя образ благ, че Ти сред нас си бил и ще бъдеш вечно пак.

Твойта Мъдрост ни научи на толкова неща, научи ни да бъдем всички братя и сестри.

Ти, мъдрият и вечно бдящ над всички ни баща, в живота ни що толкоз чудни дни ни подари.

Душите ни с Твойто живо слово просветли, сърцата ни отвори за обич вдъхновена.

През вековете, единствен бил си само Ти, светлина по пътя ни и вяра неизменна.

В бурите житейски неспирно ни крепеше, че беше проява на мъдрост, истина, любов.

Ти в стръмния ни път в едно с нас вървеше и нашия товар да носиш винаги готов.

И днес още чуваме стъпката Ти тиха, благия Ти говор, проява на Велик Мъдрец, Словата Ти своите нови пътища откриха на дейността Ти земна ще бъдат те венец.

И днес изправени в името Ти свято, обещание синовно ний всички ще дадем, пак да продължим делото Ти богато и с Твоята помощ свят на Братство да изковем.

Истина ли е, че вече сред нас няма да бъдеш, че Твойта тъй блага усмивка няма да зърнем?

Сред нас си бил и с вековете Ти пак ще пребъдеш и на молбата Ти с нашата верност ще отвърнем.

Истина ли е, че гласът Ти няма пак да звучи и Словото Ти да чертае житейският ни път?

С Твоите прояви за нас беше слънчеви лъчи, готови с любов и нежност всекиго да осветят.

Истина ли е, че и съвет няма да получим в дни на тежка скръб, на изпитания големи?

Остава ни от Твоите постъпки да се учим, с примирение да носим даденото бреме.

Истина ли е, че в ранна утрин не ще да тръгнем пак към върхове, да посрещнем изгряващото слънце.

Истина ли е, че няма да прекрачим Твоя праг, да вземем чрез Мъдростта Ти Божественото зрънце?

Ние знаем, че Си далеч и все пак Си между нас, никой Твоята обхода не може да забрави.

А Словото Ти на съвестта ни бъдещия глас чертае светли дни, в които Бог ще се прослави.

Учителю, и тук отново Те видях в Твоето мощно величие и слава, и тука пак отново с радост аз съзрях Твоята жертвена любов да се раздава.

Аз чух отново Словата Ти ефирни, разкриващи ни нови, чудни светове, Слова за обич чрез Братството Всемирно, които да въздигнат нашите духове.

Учителю, къде Си сега, кажи, не Си ли в Свойта мощ навсякъде проявен? Нали ти семката на Братството в нас сложи, та всеки да се види чрез Тебе обновен?

Учителю, крепи ни в житейския път, любовта Си своята в сърцето ни внедри, та семките от Теб посяти да растат,

Учителю с Твойта светлина ни озари!"

написано: август 1947 г., с. Мърчаево

"Толкова е близо и толкова далеч, сред нас, когато беше на днешния ден.

Откриваше ни Ти сърдечно блага реч на жертвата пътя за нас определен.

Ти в нас пося чисто и прекрасно семе, семето на обич, на възвишен стремеж.

Всеки чрез него път на възход да поеме, на всяка жива твар вековният копнеж.

Словото Ти беше най-мощна светлина, отправена безспир към скръбните в света.

За правда, за братство Ти символ ни стана, защото ни откри светът на Любовта.

Щедро ни обля в Мъдрост, Истина, Любов, да бъдем човеци, остави ни завет, затова смело ще вървим по Твоя зов за нов порядък и за нов, прекрасен ред."

написано: 12 юли 1948 г., Петровден

"Ти беше любим и скъп син на слънцето сияйно и златен ореол над главата Ти блестеше.

Ти беше едно цяло с чувство всеотдайно и към нов живот неземен благо ни зовеше.

Чрез Теб с великата Любов едно станахме, защото в нейният призвезден храм ни отнесе.

Чрез Словото Ти само жертвено, свято познахме, която живота земен, нов порядък ни внесе.

Умовете ни осени с мъдростта нетленна, неделима част от духовната Ти същина, тъй узнахме на Бога появата свещена, която в живота ни беше мощна твърдина.

Светлината на Истината чрез Тебе освети пътя ни, по който ни поведе, стръмен, непознат.

Живота Ти Богу посветен смъртта не смути, защото живее само в Божествения свят.

Ти беше Пратеник велик на Новото в света, да станем проява на Бога, учеше ни Ти.

Да живеем в Истината, в Мъдростта, в Любовта и в делата ни все този триъгълник да блести.

Имаше человек, проводен от Бога."