6.5. БЪЛГАРИТЕ, КОИТО СИ ПРЕЧАТ ЕДИН НА ДРУГ

БРАТ ТИ СИ ДОЙДЕ: [Неделна] беседа от Учителя,

държана на 23 март, 1924 г. София. -

В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 32.

"... И ние можем да бъдем по-добри, отколкото сме сега. Като казвам това, имам предвид да използуваме по-добре и по-рационално условията, вложени в нашите сърца, умове и души.

Ето, в България има много природни богатства, но няма хора, които могат да ги използуват. Има начини, при които, с малко гориво, може да се произведе повече енергия. За тази цел могат да се използуват слънчевите лъчи. Обаче, нужни са учени хора, които да използуват природните сили и богатства. - Защо? - Защото, ако се яви един изобретател, ще се явят други десет души, които да му препятствуват. У българина няма солидарност. Те са големи индивидуалисти, всеки иска да бъде пръв. Стремежът на хората към първенство е представен в картината на един велик художник. Той изразил символично тази идея, този стремеж в един висок планински връх. Милиони хора искат да се изкачат на него. Първият, който тръгнал към върха, веднага бива сграбчен от другите и смъкнат надолу. В това време, друг успява да поеме към върха, но и него смъкват. Така става с всички. Едни други се спъват, падат-стават, като че играят хоро, но никой не може да се изкачи на върха..."