1.8. В ОКОПЪТ

За правда борците, презрели животът
За светли идеи, за родната чест -
Под знамето лъвско, развято в окопите,
Пробуждат дълбоко заспалата свест.

Светци мъченици кат Благий Иисуса
Ще видиш сал тамо със мощни тела;
Съдба им по-страшна от тая на Хуса -
Горящи, венчани, безсмъртни чела

В миража, в съня си за Родния кът
Те виждат жената и свойто дете -
Сълзите на близки в реки да текат,
Коленила майка молитви чете...

И питам се ази кат Надсон: "Животът
Къде е безсмъртен, къде е велик?"
И стонът народен ми шепне: "В окопът -
Там мъртвите раждат се в Божия лик".

Че тука трудът е на целия свят
И туй, що измисли човешкий прогрес!
Наследство ни скъпо, народний завет;
Със силните силни да бъдеме днес!

И тези окопи без край, без конец,
Обърнали взор към безсмъртния мир,
Със стълбата в път към Небесний Творец
И виждат далеко - надлъж и нашир!

И колчем погледна прострени тела -
Героите наши след кървава бран -
Целувам земята под морни чела
И виждам за Рая човешкий керван...