287. Учителят проправя път на душата към небето

Учителят не лягаше нощя, а седеше на стола си в размисъл. Срещу 23 декември останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че положението на Учителя беше съвсем необикновено. Тревога цареше в душата ми, виждах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие. Всички бяха тъжни и говореха почти шепнешком. На следния ден, 24 декември, беше неделя. Влязох при Учителя рано да Го попитам, има ли нужда от нещо. Той ми каза да измия съдовете Му в горната стая. Измих ги и слязох. Владо беше при Него и ми каза тихо: "Сестра, Учителят ми каза: "Да се прослави Бог в Бялото Братство". Едва ми издума това и Учителят тихо заговори. Приближих се до Него и долових думите, бавно изговорени: "Да се прославят Белите братя в Божията Любов". Записах това последно мото. Учителят говореше шепнешком: "Сега се коригира, поправя път на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега."

След пауза, Учителят пак проговори: "Петър, когато се отказа от Христа, загуби силата, а като Го призна, получи силата." (Забележка: Преди 2000 г. Христа, Христовият Дух прокара път между небето и земята и организира астралното тяло на земята. Виж "Изгревът" т. I, с. 647-654 и т. VIII, с. 225J. Една сутрин, като влязох, аз почнах да му разтривам краката. Той каза: "Няма смисъл, рекох." И се наведе над мен и каза: "Имате Божието покровителство". И тогава той каза: "Трябва да се прочисти процеса. Трябва да се проправи пътя на душата към небето. Процесът е бавен и труден. Бавен е процеса." И все казваше, че е много бавен и тежък процеса. А той фактически проправяше своя път за душата, за напускане на тялото, който процес беше бавен. Да стане естествен. И на подходящото време. В.К.: Знаете ли, сега си спомням, една сестра разказваше, Каназирева, майката на Каназирева ли беше, отива при Учителя, тя си заминава, но се мъчи, не може да се отдели от тялото. И Учителят казва: "Сестра, рекох, тясна е вратата на смъртта." И след малко продължил: "И аз сега търся път." Весела. Да. В.К.: Тясна е, казва, и аз търся път. Весела: Аз го видях в много големи страдания и каза: "Бавен, труден е процесът." Но казва, пред мен каза: "Няма условия за работа, лоши са условията, лоши, няма условия." В.К.: Няма условия. Весела: Няма условия. (Забележка: Виж "Изгревът" т. I, с. 572, 575-576)