272. Скръб и радост са един процес

Същият ден, привечер, Учителят ми говори дълго за скръбта. Не можех да запиша чудните неща, които ми каза, но ето една малка част записана: "Скръбта е един отделен красив свят. На земята в скръбта влиза греха, скърбим за изгубената чистота. В радостта всичко изхарчваш и оставаш празен - иде скръбта, в която си на угощение, нахранваш се, ставаш доволен - иде радостта. Скръбта е зелен плод, който ще узрее - ще дойде радостта, радостта е зрял плод - ще посееш семката му в земята - иде скръбта. Скръб и радост са един процес. На земята скръбта е вътре, радостта е вън, на небето радостта е вътре, скръбта вън. След всяко опитване иде нова теория. Първо е фактът, после теорията.

Като слезе първо човек от невидимия свят, носи подаръци оттам - радостен е.

Досега скръбта е била един тъмен свят, като се освети сега, ще се види красотата му. Нова светлина трябва, за да видиш този свят. Човешкият свят започва с радост, завършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, завършва с радост, а Божественият свят започва и завършва с радост.

Да виждаш Любовта на Единия в множеството и Любовта на множеството в Единия. Слънцето като една маса изглежда, но то е голям колектив.

Ще стане извор на жива вода вътре във вас. Процесът на вечното обновяване и пробуждане е един и същ. Най-голямото пробуждане е старостта, а роденото дете е спяща душа, която постепенно ще се пробужда.

От днес започват да вземат форма нещата - Новото, което сега иде, то тръгна отгоре - слиза. Ще стане вселяване на Духа. Духът-Утешител са ония добри същества, които, като грешим, все ни нашепват отгоре: "Ще се поправи това", и ни утешават.

Теорията е обясняване на превозните средства, по които иде до нас сладчината. На всяка степен на опитване на сладчината, нова теория се създава. За разбиране на тия неща, нова светлина трябва."