226. Сега ще видите Божия промисъл

Студен зимен ден - 14 януари 1944 година. Четири дни след страшната бомбардировка на София. Учителят с група ученици пристига в дома на брат Темелко Стефанов, който изумен Го посреща. Той мигом дълбоко съжалява, че не се е вслушал в предупрежденията на малката си дъщеря Косена и не е приготвил стаята на Великият Гост. Учителят го бе предупредил чрез това чисто дете, но каменоделецът е станал твърд от дългогодишната си близост с гранита и трудно се вслушва в невинното чуруликане на младото усмихнато момиче.

"Та аз ли съм най-достойният за тази велика чест?", си мисли той до момента на неочакваното посещение. Не сме ли и ние Темелковци, които не вярваме, че Великият Бог ни е изпратил за Свои съсъди и ще ги посети, когато най-малко Го очакват? Ще намери ли обаче Светлият Жених светилниците ни запалени и напълнени с масло? Ще намери ли дома ни подреден за Него?

Домът оживява. Всички са на крак - приготвят стаята на Учителя. Вечерта газената лампа виси на стената на широката стая, изпълнена с братя и сестри, насядали на дълга трапеза за вечеря, с очи, отправени към Учителя. Всички се чувстват като удавници стъпили на спасителен бряг, и топла благодарност се разлива в сърцата към Спасителя. Под бледата лампена светлина Учителят говори: "Не са страшни външните бомбардировки, но вътрешните. Те нанасят опасни поражения. Трябва да намерите безопасното място в живота. Сега ще видите Божия Промисъл. Бомбите ще падат край хора, които ще останат невредими, защото невидими пазители ги ограждат. Нищо не става без Божията Воля. Безопасното място е Божията Любов. Когато ястреб подгони веднъж една птица, тя се скри в пазвата ми. В най-усилните времена ясно може да се види Божията ръка в живота на хората. Нито косъм няма да падне от главата ви без Божията намеса. Сега ще разберете силата на молитвата и на вярата."

Смирено навели глава синеокият висок и силен мъж и съпругата му Софиянка, изпълнени с благоволение слушат словото на Великия. Техният голям син е на фронта. Сърцата им горят при мисълта за опасността, която го грози всеки миг. Те търсят утеха. На голямото легло лежи няколко месечно момиченце - първото им внуче - Божидарка. (Забележка. Виж "Изгревът" т. VII, с. 433-435; т. XXII снимки № 94-100j Къде ли е в този миг баща му? Значи Бог ще го запази, щом Учителят е в техния дом. И скрита надежда озарява очите им, изпълнени с благоговение в този миг. Те не вярват още, че Учителят е с тях, пред тях под скромния им покрив! Малката стая, в която са спали, отстъпват на Учителя, а седемте братя и сестри с Него остават да живеят в голямата стая заедно стях. Печката бумти. Лампата премигва, а по стените трептят отраженията на гостите. Пълен, препълнен дом с души, поели пътя към Великия, пълни, препълнени сърца с любов към Невидимия Баща, станал роден и близък чрез присъствието на благия Си Син на земята. Голямата светлина дойде в най-неуютното мрачно селце, над което, като бдяща стража, се извисяват стръмните планински склонове-тогава голи и безводни, а днес облечени във величествената дреха на борови гори.