158. Крадливите духове, които те обират

Когато отвориш радиото си, често пъти не можеш да го изключиш. Научи се да изключваш за неправилните тонове. Когато направиш крив завой, свързваш се с по-нисши същества от теб." (Забележка: Виж "Изгревът" т. VII, с. 144, № 57. Разказа на Теофана Савова, че Весела се обръща и на другата страна.)

Учителят извади от джоба си два ключа на къса сребърна верижка и ми ги показа. Верижката нямаше възел. Той постави ключовете отново в джоба си и като ги извади, верижката беше вързана. Той я развърза и пак постави ключовете в джоба си и тя отново се завърза. Тогава Той остави на нея един малък възел, който трябваше - така си помислих, аз сама да развържа. Това бе предметен урок, който Той ми даде с ключовете.

"Бъди малка като слънцето, но върши чудесата, които слънцето върши. Отвън бъди скромна, не изнасяй на показ най-хубавите си плодове, защото има крадливи духове и те обират. Когато някой ти поднесе нещо лошо, употреби го като тор на някое плодно дърво и после му поднеси от сладкия плод на дървото. Това прави Любовта, то е нейния метод.

Човек трябва да живее в Духа си за Славата на Бога. Царството Божие е животът в душата му, а Волята Божия е човешкия ум и тяло. Физическият живот е за Волята Божия, духовният - за Царството божие, а Божественият живот е за името Божие - Славата Божия. Тъй трябва да живее човек.

Упражнявай се да си представиш ясно червения цвят. Черният цвят е сенките във физическия свят-той принадлежи към физическия свят.

Тъй като човек сменя една красива мома с друга по-красива, нека оставим Красотата и Слънцето да избират, както те намерят за добре. Давай свобода на всеки човек. Бъди справедлива, ако видиш някои пъпки още неразпукнати, мисли, че те съдържат качествата, само времето им още не е дошло.

Имай правилно отношение към себе си, нито се надценявай, нито се подценявай.

Жертва е това, което ти е съществено. Снегът, който пролет се топи, не е никаква жертва - такава е щедростта на някои хора, но това е земен закон само, снегът иска-не иска ще се стопи.

Има духове, които те обират След като любовта ти даде това, от което имаш нужда, те ти го отнемат и се мъчат да те убедят, че Любовта нищо не ти е дала.

В.К.: На с. 131 и 132 Учителят говори: "Когато си отвориш радиото, не можеш да го изключиш и тогава се свързваш с по-нисши същества от теб." Сега, вие сте ми разказали една такава случка, когато вие сте отишли при Учителя, нали, и той ви е казал: "Вън! Вън!", и вие сте се разплакали и сте казали: "Учителю, защото ме гоните?" И той казал: "Аз не гоня вас". Весела: Това е в Мърчаево. В.К.: А гоня, казва, ония другите". Весела: В Мърчаево, след като пристигнах и кмета ми даде кухничката си, един ден аз чувам, че Учителят ме пъди. В.К.: Да. Весела: И отивам при него и заплаках, казвам: Учителю, аз чувам, че ме пъдите, ако не съм удобна и ако неправилно съм дошла, кажете ми, аз веднага ще си отида. И той каза: "Ти чуваш, че аз пъдя, но аз не пъдя теб, а пъдя черните". Аз пъдя черните. В.К.: Сега тука вече нещата са ясни, понеже се говори за онова радио, което човек не си го изключва, а слуша други неща отвън. Весела: Да.