125. Песните на Учителя са взети от реалноста на природата

На 6 май 1940 г. Учителят ми каза: "Нашите песни и музика отговарят на изискванията на нашия организъм. Те са взети от реалността на природата. Те са образци, върху които може да работят после. Като проводник на Божественото, можеш всичко да направиш. Ти, щом станеш проводник на лоена свещ, можеш и на една електрическа лампа, а и на слънчевите лъчи да станеш проводник.

Любовта навсякъде действа, а и навсякъде се е приспособила според условията на организма. Има нисши и висши прояви.

Адам даде - разрасти се в днешното човечество като едно дърво с много клони.

Божественият свят е края. За да се прояви Божественият свят, трябва да дойдат противоречията. Общо е туй, което е ценно. Където любовта влезе, тя прави всичко общо. Единно е това, което е ценно. Общо е това, което е ценно във всички. Външното е отражение на общото. Краката са слуги, но аз съм зависим от тях. За да ми служат, трябва да ги обичам. Ако не ги обичам, те няма да ми служат.

Една система е само един метод за настоящето. Следващата система няма да бъде като първата.

При печката и огъня, печката е само проводник, условие да се прояви нещо.

Един ученик може да копира картината на Учителя му, но не може да сложи собственото си име под нея. Има още друго - реалността, която още не е картината."

Учителят иска да ни покаже чрез страданията, че страдаме поради неразбирането на Любовта. Има едно разрешение - като посея една семка, няма да изям дървото, а ще изям плодовете. Душите, които се хранят с Любовта живеят, а които не - страдат Радостта изхожда от факта, че си ял от Любовта, а скръбта - че не поддържаш живота си от плодовете на Любовта. Затова трябват образци - чрез говорене няма да се научат хората.

Щом дойдеш до реалния живот, не можеш да говориш за това, което не мислиш, не чувстваш, или не можеш да направиш. За да направиш сега нещо, от хиляди години този подтик е бил в теб.

Житното зърно иска да види слънцето, независимо къде ще се посее. Щом може да види слънцето, то е точно на мястото, което то иска и което му е определено.

Приличаш на стая, в която има една свещ, та само големите неща се виждат. Трябва да влезе дневната светилна, за да видим вътрешната връзка на нещата, човек да се не блъска и прави пакости. Бутни едно, две, двадесет копчета, да светне силно.