59. Преживявах остра криза

В мен все по-дълбоко и дълбоко се загнездваше противоречието, в което бях изпаднала още в първата година. В църквата ни имаше младежка група и един от членовете й - датчанин по произхождение - бе особено чаровен и искрен младеж. С очи светли, като слънчево небе и златисти коси, той бе истински представител на Севера и се отличаваше с простодушието и нравствената си чистота. По силата на контраста, Севера и Юга си подадоха ръка за братско другарство и сякаш златен лъч проби облачното ми небе за малко. Ма Търнър, която винаги отблизо ме следеше, схвана това и съвсем не й се понрави обещаващата ни дружба. Един ден Елмър Ниелсън дойде у нас с малкия си форд да ме покани на разходка с лодка по езерото. Зарадвана взех разрешение от Ма Търнър и отлетяхме на обиколка на езерото, след която започнахме разходката си с лодка. Елмър бе шеговит и закачлив. Млад селски учител, той ми разправяше весели истории из учителския си живот Забравих за малко скуката си в Бранчпорт. След няколко дни той ме потърси по телефона, но Ма Търнър му отговори веднага, че не мога да изляза. Тя дори не ми даде да говоря с него. Пълен узурпатор на живота и свободата ми, тя събуди силна реакция в мен. Казах й, че вече съм пълнолетна и тя не може да ме третира като невръстно дете и ми отнема най-елементарните права на човек. Преживявах криза. Усъмних се в техния бог, в чието име правеха всичко. Разколебах се във вярата си. Па Па - съкратено от "папа" (татко) - от фр./ Търнър служеше в две църкви и аз бях задължена всяка неделя сутрин да слушам една и съща проповед два пъти в две различни селища. Това ме отегчаваше и започнах да не обръщам внимание на словото му, а да си мисля за съвсем други неща.