12. Съучениците

Това са младежи, повечето като него - идващи извън Свищов: Христо Бъчваров, Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров, Иван Тодоров, Цветан Цветанов. Един от тях, Пастор Цветанов споделя:

"Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници - мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме.

Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия.

След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелистките пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: "Ето един истински пастор, един истински служител Божи."

Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост за онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. [7-53]

Последният случай е предаден и в спомените на Борис Николов- "Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов, или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: 'Искам да поздравя един истински Божи служител.". Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен, евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние, учениците на школата, видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи." [8-225].

*(Текстът е добавен от съставителя) Друг съученик на Петър Дънов е Гаврил Душков Неговите спомени са записани от сина му Атанас Душков и са публикувани в «Изгревът», т. XVII, с. 640-642. Това е един много важен материал за проучване животът на Петър Дънов в Свищов.