7. Изящните изкуства

През периода на учението на Петър Дънов в Свищов намират своите прояви и изящните изкуства - театър, музика, живопис. Създадено е Театрално дружество, а свищовските театрали дават представления в сградата, където е заседавало Второто Велико Народно събрание през 1881 година. След неговото преместване в София построената специално за целта сграда в градската градина се използва за театрални представления. Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори:

1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски;

2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов;

3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер;

4 "Виновен", драма в 3 действия от П. Фос, играна през май 1887 г.;

5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков;

6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков;

7 "Селски Годеж", комедия от Август Фон Коцебуе;

Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г. също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30]

В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г. националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми Марица" и Иван Д. Иванов, автора на първата завършена опера в България. Тук през периода 1883-1887 работи и диригентът на певчески хор "Кирил и Методий" Григор Тончев."[15-416]

Художествената живопис и сценографията достигат своите върхове в творчеството на свищовеца Николай Павлович, Той е художник, търсач на нови предизвикателства, възпитаник на Академията за изобразителни изкуства във Виена, специализирал е в Мюнхен. Като пръв български театрален художник- сценограф с академично образование, той е приложил таланта си на сценограф в театралните постановки започвайки с читалището в Свищов. Едновременно с това Николай Павлович е илюстратор на книги - негови са рисунките в атласите на д- р Петър Берон, на "Речите на Асен Първи" от Г.С. Раковски, изявява се като художествен критик. През 1885 година, докато Петър Дънов е в Богословското училище, Павлович участва в Сръбско-българската война.

Възрожденският дух на свищовските граждани подготвя и осъществява създаването на първата Обществена библиотека в България основана към читалището. Нейния фонд наброявал още в годината на създаването и две хиляди тома. По време на обучението на Петър Дънов - към 1886 година тя е добре уредена с правилник, инвентарни книги и каталог по отдели. [16-5] Към постоянно обогатявания фонд на библиотеката по решение на читалищното ръководство се добавя всяка новоизлязла българска книга.

В Свищов усилено работи и печатницата - издателство на методистката мисия. Дори през 1883 година въпреки, че е била затворена от правителството от януари до септември само за останалите няколко месеца до края на годината там са издадени общо 117 000 страници методистки материали.