4.3.4. Народна песен в странство

Народна песен в странство

Родина, Г. Ill, кн. 2 (II.1901), с. 49-50.

За България, друже, попей ми,
За България, мойта родина:
Мислите тежки поразпилей ми
С песен народна в тази чужбина.

Ето настъпя седма година
В чужда земя откакто живея
И, с инородната си дружина,
Аз чужди песни слушам и пея.

Песни, в които не се спомина,
Ни Дунав бели, нито Балкана,
Ни мойта горска, вярна дружина,
За свободата що жертва стана.

За България, друже, попей ми, -
Българска песен в таз земя чужда:
Мислите тежки поразпилей ми -
Българска песен е мойта нужда.

Пей ми за Дунав и за Марица,
Зарад Балкана стар, и за Рила:
Всяка долчинка, всяка горица, -
Там всяка местност мен е мила.

Пей как кавала меден говори
С язик вълшебен нейде в полето;
Как се хорото в село тропори
И подмладява с радост сърцето.

Пей как е мъчно, и колко тежко,
Странник да си/без дом и родина,
И как сърцето тъжи младежко, -
Тъжи то даже и без причина.

Страннику попей и тъз утеха:
Благополучно как ще се върне,
Как ще пристигне бащина стряха,
Майка си слъзна как ще пригърне.

За България, друже, попей ми,
За България, мойта родина:
Мислите тежки поразпилей ми
С песен народна в тази чужбина.

Бостън, Америка

Стоян Кръстов Ватралски