1. ПРЕДИСЛОВИЕ

През наше време, преди сто години, слезе на Земята пратеник Божи - Учител, за да покаже пътя към световете във вечността. Той ни разкри силата на природните закони и ни донесе методите за приложение на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той пося идеята - семето за братство между всички народи.

Учителят живя между нас, българите, в нашата родина така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание.

Говореше спокойно и тихо. Говореше направо на душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при Него с отворено сърце. Присъствието Му излъчваше спокойствие, а съветите Му избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болните лекуваше по чуден начин.

Учителят дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез Него се проявяваше сам Господ Бог. Той умееше да се смалява пред нас - обикновените хора, за да прониква в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието, да ни напътства и съветва.

Обичах да Го гледам и слушам. Присъствието Му носеше спокойствие, независимо от това дали разбирах или не онова, което Той говореше.

В продължение на 25 години почти не пропуснах Негова беседа, дори когато понявга дремех от умора или недоспиване.

На Изгрева под сенчестите лешници на общите обеди, или в малкия салон, на полянката при изгрев Слънце за Паневритмия, на екскурзия в планината или на летуване в Рила - при всяка инициатива, подета от Братството, Учителят вземаше активно участие. Той живееше в цялото.

Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно съзнание, посадено във всяка човешка душа, Той бе слязъл на Земята и когато почуквахме на вратата Му, посрещаше ни и изслушваше с внимание и съчувствие.

Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка, да записвам ценни мисли, които исках да запомня.

Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя отпреди 25-35 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранна пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертават пред мен величието на Неговия дух.

Словото Му - знамение за времето си - остава да трепти в пространството като слънце от далечна галактика, което просветва в съзнанието ни, когато се доближим до Него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем.

Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка Негова дума, съвет, жест са били живо Слово, живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата достигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на Този, Който говореше на душите с прозрение през вековете и с мощта на Бога.

За тези светли, свещени моменти в живота си искам да разкажа, за онова, което видях, чух и научих от Учителя, когато Той беше на Земята сред българския народ.

София, пролетта на 1967 г.

  Милка Периклиева