3. Разумността на страданията и силата на Веруюто

Най-после в един неделен ден ние отидохме с Жорж да слушаме Учителя когато говори. Влязохме в голям, светъл, бял салон, препълнен от жадни души, дошли да чуят словото на Учителя. Аз бях тъй радостна, беше светъл празник на душата ми, защото най-после се сбъдваше моята мечта да слушам Учителя. Ние бяхме малко закъснели и Той вече говореше. Говореше доста тихо, но в салона имаше такава тишина, че думите Му проникваха и се чуваха из целия салон. Аз се заслушах с всичката си душа. А Той говореше:

«Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно страданията, които природата налага на човека, са според силите му! Докато човек може да издържа, страданията са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него.

Някои хора се стряскат от най-малките страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържи и при най-големи мъчнотии и страдания. Силата на едно верую се заключава не в това, което може човек да направи, но в запазване връзката с Първичната причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте връзката с Бога в ума си.

Природата е отзивчива към всяка молитва, когато е отправена с пълна вяра към Великото... »

Аз слушах, слушах, Той говореше и всяка дума влизаше като жива струя в душата ми и внасяше светлина, мир, радост...

От този ден, ние почнахме с Жорж да ходим винаги да слушаме беседите Му, а после - и лекциите.

Жорж Го слушаше с внимание и изведнъж стана ревностен четец на книгите Му, и изпълнител на това, което учи Учителят. Аз истински се радвах на всичко това.