5. Там, където мечките пият вода

- Ами разкажи ни за мечката, гдето те плашила - молим я ние. Тя се засмива от сърце и почва:

«Пък то беше, когато ходих на Мусала. Тогава ми казува отвътре:

- Софийо, ще отидеш на Мусала.

И ми казува какво и какво да си взема. Приготвих се. Никому нищо не казвам, къде ще отивам. Качих се на автомобила и стигнах в Чам Кория. Оттам поех пешком за нагоре.

- Самичка? - учудваме се ние.

- Да - с Бога. Тъй си вървя и отвътре все ми приказува. Понякога се шегува. Той много обича и шегите. По едно време спрях да си почина при една рекичка и отвътре ми казува:

- Софийо, тук, на тая рекичка, идват да пият мечките вода.

Разтреперих се изведнъж и почнах да се обръщам наоколо, да гледам дали няма да се подаде някоя мечка. Тогава този, който ме ръководи, почна да се смее и ми каза:

- Като съм с тебе, от какво те е страх?

Вярно, Боже, колко сме слаби ние! И оттогава вече не ме е страх. И понякога, когато ме пита: «Софийо, страх ли те е?», думам Му:

- «Какво ще ме е страх, нали съм с Тебе!»

- А после, изкачи ли се на Мусала? - пита нетърпеливо някоя от нас.

Изкачих се, ами. И там цяла нощ прекарах на върха.

- Самичка?

- С Бога. Но тези екскурзии най-много ми помогнаха да се излекувам. Всичко се смъкна от мене, всичката болест си отиде. Благодаря на Бога и на Учителя. Да, Учителят ме излекува. Само с мисъл ме упътваше, какво да правя, къде да ходя - и ме излекува. Боже! Боже! Как да не съм Му благодарна - 34 години болна, и сега нищо да ми няма, да съм здрава и да си върша всичката работа!...»