ЧОВЕШКА И БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ . Беседа от Учителя, държана на 28 ноем . 1943 г. - В: Новото начало. Утринни слова. София .1944. с. 132-13 3
„От няколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. В същност, въпросът е поставен другояче. Ако следите , кога стават бомбардировките , ще видите , че те стават , когато съм в града , а не когато излизам на планината . Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене . (Виж„Изгревът", том //. с.307-308, N188; том I, с. 56)
Когато мене оберат, и вие губите, Докато съм богат, вие се ползувате от моето богатство; щом обеднея, и вие губите. Не говорете неща, които не разбирате. Трябва да разбирате любовта Човешката любов е на мястото си като човешка. Божията Любов е на мястото си, и нищо не може да я измести. Човешката любов е мътна вода, която се пречиства само от Божията Любов. Очисти ли се от утайките и калта, човешката любов се повдига. Не е страшна калта във водата, защото тя е примес, не е нейна съставна част. Както се пречиства водата, така се пречиства и човешката любов, а именно, по пътя на ума и сърдцето. Умът се пречиства чрез светостта , а сърдцето - чрез страданието . Казват за някого, че е свет човек, а за друг, че е чист.
Светият човек е умен, а чистият - добър. Не смесвайте светостта с чистотата. Светлина има в ума, чистота - в сърцето."
