ПЪТ, ИСТИНА И ЖИВОТ . Беседа от Учителя , държана на 19 авг . 1920 г. - В: Беседи и напътвания държани от Учителя. За учениците и слушателите на Бялото братство на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново , 19-24 август . [София . 1920]. с. 12
„Като погледнем вечерно време нагоре, ние виждаме Божието лице осеяно с множество звезди. Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде в къщи, изважда из джеба си едно бонбонче, държи го нагоре в ръката си, и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето. Тези многобройни звезди по небето, аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе, и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди." Но вие казвате: „Тук, на земята, да ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път."
Земята е само една работилница , на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността . Земята е едно велико училище , и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти, нищо няма да вземеш със себе си.
И тъй, Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Христос и ние, това сме едно и също нещо. Как разбираме това? Ако може да любим всички хора, да се жертвуваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри. Ако може да чувствуваме душите на своите братя, когато ги срещнем, и ако може да им помогнем, ние разбираме Христа."
