Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот. Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър Филипов и много други. За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх. Под Малкия резен имахме бивак, до едно изворче и там си правехме чай и обяд през лятото.
Веднъж отидох там сам и сварих една тенджера картофена супа. Чаках приятели да дойдат и да я изядем. Най-после, изпотен пристигна брат Влад Пашов. Аз веднага му предложих да му сипя в канчето. Той отказа, като ми заяви, че не бил гладен. Аз бях много настойчив и му напълних едно канче. Супата му се услади и канче след канче - тенджерата се изпразни. Шеговито му казах:
„Брат Влад, добре, че не беше гладен и се задоволи само с една тенджера супа. Ако беше гладен, нямаше да мога да те нахраня."
