По времето на Кънчо стана голям пожар под първото езеро и дойдоха войници и селяни да го гасят. Въпреки техните усилия пожарът напредваше. Времето беше сухо и хижарят покани и нас, от Братството да помагаме. Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в гората пред огъня и когато той дойде до това място, да спре. Една голяма група приятели отидохме под първото езеро и аз предложих да влезем в самия огън и да отхвърляме горящите дървета в изгорялата част и така да се спре огънят.
Някои от приятелите пострадаха от огъня. Сестра Ина Дойнова и още една сестра си изгориха якетата. Обаче по този начин пожарът при нас спря и след няколко дена напълно загасна. Накрая ни помогна и небето, като ни изпрати един хубав дъжд.
След едно лагеруване на Рила някои наши приятели бяха запалили отпадъците, събрани в нашия лагер, и пожарът беше обхванал почти цялата местност. Най-лошото беше, че гореше торфът отдолу, под камъните, и където не се очакваше, огънят избухваше силно. Ние бяхме отишли за 9 септември на езерата и взехме бързи мерки. Есента беше суха и дълго време не беше валяло дъжд. Почти угасихме огъня и предпазихме клека в лагера от унищожение. Пълното му загасване стана след 1 седмица, когато падна първият сняг на Рила и намокри скритите огнища.
