3. Как се прекарваше багажа на Седемте рилски езера
Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари.
Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и го привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа.
Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата.
Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме; Гради Колев, Гавраил Величков, Тодор Стоименов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас.
След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяха хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря. Ние се изсушихме, а след това построихме палатките си. Аз бях в една палатка с брат Гради, до самия магазин.
Моята по- нататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса багажа им и го сложа вътре.
След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха багажа си и започнаха лагеруването си в построените палатки. Най-много ми се радваха сестра Райна Найденова и Мариола Калпакчиева. Първата ме нарече Светлата заря. Скоро в тази работа се включиха Ганка Бончева, Гита Стратева, сестра и Кина и много други. Вода носехме от изворчето с една 20-литрова бензинова туба с две презрамки за гърба. Обикновено пълнех големия чайник и казана, запалвах огъня и отивах на върха. Дежурните ми благодаряха, а някои приятели ме укоряваха, че съм голяма будала да си хабя така силите.
