Следващата дейност, която братята подемат, е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда**.
Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия да го преместят, но безуспешно. Идва Учителят и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителят веднага се намръщва и отива настрани от работното място.
Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителят е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката.
При тези думи лицето на Учителят се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителят следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата.
*Вж Изгревът. т. Ill, с. 165-166. N29; т. VII, с. 204-205, N10
** Вж Изгревът, т. Ill, с. 170-172, N33, том II, снимка N10 и N11
Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира. Братята, придобили опитност изпълняват точно неговите съвети. Учителят е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса и сочеща точно посоката север- юг и буквите N-S. Друг брат написва отстрани, отдолу на камъка, датата и часа, когато е поставен на това място. За връх върху големия камък Учителят посочва да се постави един по-малък камък, които има естествена конична спираловидна форма. Така завършва работата по спиралата.
Тогава Учителят казва:
„Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи.
Има закон в природата:
„Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот."
/"Разговори при Седемте езера" с. 254/
Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строеж, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на
палатката на Учителя.
