Това е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната и част, над курорта Паничище, над Сапарева баня, и местността Горна Вада, над с. Говедарци. Езерата са разположени амфитеатрално едно над друго и дават начало на р. Джерман - приток на р. Струма. Денивелацията от най- горното езеро, намиращо се на 2535 метра надморска височина, и най-долното - на 2095 метра, е 440 метра. В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя. До средата на циркуса има горички от клек и смрика (хвойна). Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните.
Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни.
На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика и - езика на природата.
Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-торното - над 3 метра.
През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед, обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва.
Когато Ганка Бончева беше хижарка на хижа „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др. я посетихме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път пак да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
