През месец септември поканих сестра Ирина и Златка, Румяна и Радостина да отидем през празничните дни - 4, 5 и 6 септември до Мусала. Дойде и Мария Ганева. Всички се събрахме в нас и тръгнахме с нашата кола и тази на Николай, мъжът на Мария Ганева, който караше Румяна, Радостина, Мария и Емилия, а Павел - Златка, Ирина, Елена и мен. На лифта дойдоха Дарина и Снежина.
Качихме се на лифта и тръгнахме бавно по летният път. На хижата пихме чай, хапнахме и тръгнахме по летният път, над езерото. На Заслона починахме и ядохме и на върхът пристигнахме след 16 часа. Георги ни настани и изкарахме добре. Румяна беше пак изстинала и след като я разтрих повърна и се оправи. Дарина и Снежина, които бяха в мазето минаха през болезнено състояние. Казаха, че в понеделник - 6.09. лифта няма да работи. Аз казах, че тогава е празника - Обединението на България и лифта ще работи. За пръв път трите сестри Румяна, Радостина и Мария бяха заедно на Мусала.
На 5.09. посетихме всичките Малка Мусала. Водех Румяна за ръка и почна да не се страхува. Слязохме благополучно надолу. Лифта работеше и в 12 часа бяхме в Боровец. Павел ни закара с Елена и Мария да пълним тубите с вода, а той откара в Костенец Румяна, Радостина, Златка и Ирина, които се качили на влака. Дарина и Снежина си отидоха на 5.09., неделя и слязоха пеш до Боровец. Емилия хвана рейса за Пловдив. Павел се върна, натоварихме водата и си отидохме в София с Мария Ганева.
На 12,13 и 14 ноември 2004 г. отидохме с Емилия на Мусала поради нейни здравословни проблеми. Павел ни закара нагоре до вторият мост и ние слязохме с Емилия и тръгнахме нагоре. Оправихме си багажа на пейките и преминахме реката при вторият влек и продължихме нагоре по зимният път. Околните върхове бяха бели в сняг, а Мусала в мъгла. Към 15 часа стигнахме на хижата. Нямаше го хижаря. Продължихме нагоре по улея и по козята пътека газихме сняг. Към 17 часа бяхме при заслона Хималай и слънцето залезе в мъглите на запад. Имаше стъпки по лятната пътека (направени преди нас от метеоролога Димитър). По средата на пътя затъмня и ние мъчно виждахме стъпките. Светнах с фенер, но той не ни помогна много. След 18 часа влязохме в станцията. Метеорологът го нямаше в стаята и влязохме навътре в стаята, където спеше Стоян. Той ни настани в съседната западна стая, пусна 2 печки и ние се стоплихме.
Преспахме и на другия ден задуха силен южен вятър - до 40 метра в секунда. Посрещнахме изгрева пред станцията. Имахме хубави разговори със Стоян. Като тръгвахме на 14 надолу, вятърът намаля, докато преминем до въжето и пак започна да духа силно. Слязохме по въжето и си правехме пътека по снега - стъпките бяха засипани. Към 10 часа бяхме на хижата, преоблякохме се и тръгнахме по влековете - зимният път. При първият влек заваля дъжд с град и вятър. Турихме найлоните. Дъждът ни намокри, но бързахме, защото казах на Павел да ни посрещне в 12 часа и 30 минути.
Стигнахме до двореца в 12часа и 15 минути, а Павел го нямаше. Дъждът продължаваше да вали. Дойде Павел и отидохме нагоре на реката и наляхме шишетата и тубите, които Павел беше взел в колата. Дъждът ни донамокри. Тръгнахме към София и се прибрахме благополучно. Емилия взе влака от гара Искър и си отиде в Пловдив.
