(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1)
АндроЛулчев
На отделния индивид е позволено да забравя миналото си и да не почерпва поука от него, но за една нация, един народ, това е престъпление.
Нашият народ и водачите му много бързо и много работи забравят, тъкмо това, което не трябва да забравят от нашето минало.
Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години.
Забравиха и не почерпиха поука от катастрофата през 1913 година. Забравиха, забравиха, много още работи забравиха...
Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат.
Не виждат, че от зле вървим към по-зле.
Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни.
Стр. 178/1036
Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува.
Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също.
Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също.
Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също.
Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят.
Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също.
Някога имаше балами и умни - и сега делят народа.
Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове.
Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред.
Някога политическите акробати в Търново поднесоха на Н. В. Цар Фердинанд ордени 1- ва степен с брилянти от вярната му армия и признателния народ и след това, когато той абдикира, политическите акробати взеха да се бият в гърди кой го е изпъдил и брошури писаха същите тия, които го величаеха. Сега също на Н. В. Царя поднасят дипломи, адреси, провъзгласяват го за почетен..., а Бог знае що му гласят от другата страна.
Някога управниците се занимаваха с взаимни обвинения и търговия - разгърнете книгата от Ст. Омарчевски „Български управници в световната война, факти и документи”, и ще се уверите, че когато едни там долу мряха, и други тук гладуваха, нашите управници са се интересували от всичко друго: банки, търговия, посрещания, изпращания царе, кайзери, но не и за държавните работи. И сега също нашите управници се делят на племена, дебнат, взаимно обвиняват, концесии и пр., и пр., но не и за общите народни интереси мислят.
Някога нашата опозиция беше разединена и позволиха по този начин да управлява едно меншинство.
И сега също нашата опозиция се разправя, спори не как да защити интересите народни, а кой кого да излъже, измами, та повече мандати да вземе, т. е. повече партизани да спечели.
Някога нашите управници докараха работите от късоумие дотам, че децата да бранят столицата от бащите си, които, напуснали фронта, бяха дошли край София. И сега вървим по същия път, щом правителство и опозиция забравят своя път, а се гонят, преследват, убиват и не черпят поука от миналото.
Някога ний апелирахме за опомняне и вземане мерки, за да се предотвратят страшните дни и катастрофи, които идеха (разгърнете книгата „Септемврийски дни 1918 г.” от А. Лулчев, и ще се уверите) - и сега също ний апелираме към всички за опомняне, за взаимни отстъпки, търпимост, както някога казвахме, така и сега ви казваме, че грозни дни идат! Опомняне
трябва от всички!
Да се вслушаме в гласа на народа, защото глас народен е глас Божий!
Да помним, че някога малкото камъче обърна каруцата и тогава, когато тя се обърна и топовете загърмяха край София, а картечниците зловещо защракаха край Павлово, тогава много се опомниха, отговорни фактори раздвижиха като никога, много глави се наведоха, устни и лица побледняха.
Автомобили със запалени фарове чакаха да отнесат много неспокойни души и на много багажите бяха готови, стегнати, за да бягат...
Стр. 179/1036
Много, много буйни юнаци, след като бяха се отървали от куршумите и гранатите на неприятеля, намериха гроба си край София...
Скъпо някога платихме за нашето лекомислие. Скъпо плащаме и сега за нашето разединение и озлобление, забравяне на миналото.
Някога ний предупреждавахме, предупреждаваме и сега отговорни и неотгоаорни фактори и апелираме за опомняне, за да не повтаряме както някога и сега същите грешки, защото страшни са дните, които идат, голяма е отговорността пред историята и идните поколения.
Да почерпим поука от миналото, да изоставим стари пътища и методи за работа и тръгнем по новия път, по пътя на търпимостта, обичта, Христовите закони, в които човекът за човека е брат, път, по който ний - Ратниците на Свободата, вървим и зовем всичко честно и справедливо да тръгне и изградим нова утрешна България, защото не се ли опомним и сторим това, както някога, така и сега ви казваме, че страшни дни идат, безредието, робство и подялбата на България хлопат на вратата ни.
Който има очи, да чете. Който има уши, да слуша.
Който има сили, да ни следва и помага за изграждане на нова утрешна България.
