41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)
ТОМ 21
(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)
„Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.”
Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот.
Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи.
Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка.
Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето.
Всяко нещо - на своето време. А дошло е вече време да се разбере това.
И ако знанието ни не може да помогне, защо ни ето? И ако въпреки много-мъдрието на съвременната философия, въпреки дългите моления и тамяни на религиите, въпреки красивите речи в парламентите и разните прочути общества, все пак значителна част от човечеството се гърчи в мъки наблуждающия, на търсещия път; на лутащия се из неизвестността - защо ни са всички те?
Человек не е само тяло, нито само ум, нито само душа, нито само дух - той е нещо повече от всички тях заедно.
И новото, което иде, и науките и изкуствата, които тепърва се създават, и религиите и политиката, които ще го ръководят, са турили в основата си една дума, но тя има съдържанието - и то трябва да бъде реално възприето да образува истинското отнасяне на всички към всички: човещината - човещина в мисли, чувства и дела! Без нея, от всичките ни постъпки, закони и молитви ще лъха само фалш и фарисейщина. И под видимото, невидима гангрена ще разяда душите...
Не стигат само думи - трябва вече приложение.
Нека хората на новото навсякъде излязат смело напред - и поведат. И днешният ден е вече ден на новото - да не го пропущаме!
Стр. 164/1036
