(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1)
Андро Лулчев
Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде.
Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго.
Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше?
Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва.
Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре...
Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат.
Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират
Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник.
Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас
Стр. 148/1036
„опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка.
Нали „опитните политици” докараха 10 турци - народни представители от Гюмюрджина, и ни вкараха в световната война?
Нали пак за един от опитните ни министри се говори, че през 1918 г. старият цар Фердинанд го е ритнал по задника, който е не смеел да реагира – „види се, ритник за награда за неговата опитност” във вагона на софийската гара? (3.X.1918 г.)
Нали опитните докараха Добро поле?
Нали те, „опитните политици”, създадоха и помогнаха за 9.VІ.1923 г., а щом видяха, че са в чакмак сокак - отхвърлиха деветоюнската акция и я приписват като частно на армията и на царя дело?
Напи те докараха тази гражданска война, в която хиляди легнаха из незнайни гробове, хиляди са из затвори и чужбина, и семействата им са в мизерия.
Нали тези „опитни” големи мъже със своите партизани докараха днешната финансова, политическа, морална, духовна икономическа криза?
Такива опитни и големи политически люде между нас наистина няма.
