20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)
„
(В. "Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1)
„Що е това, което ни казва?” Всяка една сила в света се познава по резултата: дървото - от своя плод; всяка култура - от хората, които живеят е нея; всяка религия - от своите богомолци. Всички трябва да имат строго определени възгледи. А какво става сега? Отлични лекари, а умират; прочути царе. величества - а под каменни паметници лежат; черковни „глави”, прочути писатели, велики - а умрели! В умрели величия не вярваме ний! И отиваме ний сега при гробовете на тия „величия” и искаме да ни научат как да живеем. Но те самите умряха - как нас ще научат на живот? Съвременните хора не са се научили още да говорят истината. Излязъл младият рак, върви пред стария: - „Слушай - казва му старият - знаеш ли, че ти вървиш заднишком? Право трябва да се върви! Не може тъй!” – „Е, покажи ми тогава как!” - казал младият. И днес синът ходи, както бащата е ходил. Съвременните хора се нуждаят от един нов морал - самият живот налага това. Честността днес на един человек е много ограничена и условна. Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението. Смешно ще е да се молим Бог да изоре нивите ни. Но когато свършим нашата работа, Той ще започне Своята.
Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му. И доброто, и злото са вън от нас - ний можем само да ги проявим. Едничкото нещо, което има в човека, то е любовта. То е най-реалното. Започнете с нея, и тя ще ви даде ключовете на света. Сговор в света може да има само при възвишена любов, когато законите са написани в нас вътре. Но ще кажете: това учение е неприложимо. Ум трябва. Ако свържем вълка с въже - той го прегризва и избягва. Конят ще умре вързан, обясняващ си, че това е неговата съдба. Но вълкът е прав, защото става свободен. Днешните държави приличат на къщи, пълни с паяци, които правят съглашения как ще ловят мухите, като мислят, че стаята е тяхна. Но идва слугинята с метлата - и решава въпроса съвсем другояче. И ний - умните хора, свършили университети, не смеразбрали своето положение в света. Ний мислим, че като наредим държавата, ще се нареди и животът ни; но това няма да стане, защото днес служителите на държавата, на църквата искат не да служат, а да управляват. А ако отидеш в университета, със служителя разсилен ли ще се разправяш или ще търсиш професора? Всеки трябва да е искрен със себе си и с хората и да разбере: професор ли е или разсилен! Днес богатият иска ред и порядък, за да си запази богатствата, сиромахът иска да се разделят богатствата. Но това не е още морал. Трябва да имаме само една мярка, с която да мерим нещата. Само любовта може да услужи на всеки, да разреши всички въпроси. Сега и ний треперим от мечките и те, мечките - от нас... „Ако думите ми пребъдат във вас, и вий пребъдете в мен - всичко, което попросите - ще ви бъде!”
