XI година, 7. лекция на Общия окултен клас, държана на 11 ноември 1931 г. на Изгрева - София.
Централен държавен исторически архив, фонд 1534, опис 1, архивна единица 455.
XI година
7. лекция на Общия клас, държана на 11.XI.1931 г.
на Изгрева
ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО ДВОЕН ДЯЛ
«Добрата молитва».
Ще прочета 43. глава от Исая. Да видим този човек, който е живял преди повече от три хиляди години, какво е мислил. Мнозина измежду вас не мислят като Исая. Вие, християните, нямате туй съзнание. Някой път аз казвам: християните са дошли да говорят истината, с която може да влязат в ада; истината, с която може да влязат в небето, само някои от тях говорят.
(Чете Сега така говори Господ. (до 21 ст.... до края.)
Полските зверове сега са комунисти и социалисти, които ще прославят Бога. Сега разните комунисти, социалисти, анархисти и IиШдиапИ263, всичките те са полските зверове, които ще прославят Бога. Ако вземете буквално, как е възможно, един звяр да хвали Бога? Един човек, който е на низка култура, ще прослави Бога повече от тебе, който вярваш? Той говори за зверовете, за ками-лоптиците, пък укорява Якова, разумния, възлюбления негов. За него казва, че не го призова, че Израил се отегчи от него. Казва: И за себе си човек трябва да помисли, какво ще служи на Бога.
Сега Господ се оплаква, на Него не са нужни нито агънца, нито тамян, но се оплаква от едно нещо: «Ти си ме поработил264 с греховете си, натегнал си ми с беззаконията си.» (гл. 43, ст. 24)
Сега, психологически, нали вие си задавате въпроса: Как Господ нарече Якова възлюблен, как е възможно едного, когото Господ възлюбил, да натегне с греховете, да го гощава с беззакония и престъпления?
Единственото нещо в новата епоха трябва да бъде: чистота във вашите мисли. Животът стои в чистите мисли, животът стои в чистите желания, животът седи в чистите постъпки. Онова, което човек обича, онова, което изяда, онова, което има, всичко това са само забавления за него. Вашите къщи са непотребни; вашите пари са непотребни; вашето знание, което имате, е непотребно. Даже вие с туй, което знаете, ще бъдете крайно смешни в небето, онези деца в небето, които са на цица, ще ви се смеят.
Сегашните учени хора дойдоха до молекулите, атомите, електроните, йони, протони, на протоните се спряха. Какво разбира един учен човек под «молекула»? Имат някакво понятие. Имате ли ясна представа или идея за електрона, или йона, или протона? Може да разбирате. Има доста научни теории.
Не може да има в света движение без съзнание. Движение има в света само там, дето има съзнание. Едно физическо тяло не може да се движи, ако няма съзнание. Тяло, което няма съзнание, не може да се движи. Съзнанието може да бъде или в предмета, или вън от предмета, или едновременно може да
бъде и вън, и вътре. Защото, ако твоята кола се движи, че конете се движат. Но по логическия извод, който имаме, върху тази кола имаме едно разумно същество, което се движи. Ако твоята кола се движи, има глад. Какво е гладът у човека? Това е съзнателна мощна сила, която те принуждава да идеш да работиш. Жаждата е съзнателна сила, която те принуждава да пиеш. Ти, като пиеш вода, не пиеш за себе си. Тази вода, която изпиваш, се преработва. Всичките хора на земята, това са фабрики, които преработват и доставят материали в пространството за друг един свят, който сега се твори и съгражда. Вие, без да знаете, носите кола, каквото и да е, съгражда се тоя свят. Вие казвате: «Защо живея на земята?» - Работници сте да се съгради този свят. Вие за какво ли не мислите, че сте пратени на земята. Искате да бъдете щастливи, искате да се обличате, какви ли не представления хората не си правят. Сега може да ви представя живота в много смешна форма. Но ние на земята сме работници, а другото за нас е само забавление, та в тази трудна работа, която вършим на земята, да не ни стане много тежко, има с какво да се занимаваме.
Та, казвам: Преди всичко човек трябва да свърши своята работа. Единственото нещо, което вие ще намерите, след като се върнете в другия свят, ще намерите работата, която сте свършили. Ще ви кажат: «Тия тухли доставихте вие» - по човешки говоря. Те представляват доставения материал, туй, което вие сте направили. На земята например аз гледам малко другояче на живота. След като се трудя дълго време, живея добре, аз изработвам една форма. Тази форма пак ще ми я препратят да работя, ако не съм дал такава форма, каквато трябва. Аз ще работя, докато най-после приемат тази форма, ще ми кажат: «формата на доброто, която си изработил, приема се.» Тогава ще ми дадат една квитанция, че формата е приета и че съм направил едно добро дело.
Сега, в миналата беседа казах, че злото и доброто са външни. Кое е тогава в човека? Аз ще ви кажа кое е в човека. Единствената сила, която е в човека вътре, която съставлява сила, то е Любовта. Следователно на туй основание аз се обосновавам на един закон: трябва да се започне отвътре, от центъра, от Любовта. Доброто и злото, това са условия отвън. Следователно може да приемем доброто отвън, да му дадем ход. Когато говорех на една млада сестра тази идея, казва: «Защо Господ допуща злото върху тебе? Защо тя, като е в нас, допуща злото?» Казвам: Че, Любовта, тя не мяза на тебе, тя не е човек. Злото като дойде при Любовта, то лиже краката, като дете плаче пред нея. Злото като дойде при тебе, ще натисне, щете мъчи, но при Любовта като иде, ближе краката й и казва: «Какво ще заповядаш?» Каквото Любовта каже на злото, то точно изпълнява заповедта й. Любовта, като види, че някой не знае да люби, казва: «Иди, че го развържи!» Тя казва на вълка: «Вземи, че го сдъвчи!» Като го сдъвче, този, сдъв-каният, отиде при Любовта, казва: «Изядоха ме.» - «Тъй ли?» Тя положи ръката си върху сдъвкания, даде му ново тяло, прати го пак навън. Всичките изядени на земята, като отидат при Любовта, тя дава двоен дял. Защо трябва да те изядат? -Да ти дадат двоен дял. Защо трябва да ти направят зло? - Да ти дадат двоен дял. Ако не те изядат, няма двоен дял. То е философия. Вън от това, злото няма никакво оправдание. Значи онзи, който прави добро, има един дял; на когото доброто действува, има един дял. Онзи, върху когото злото действува, има два дяла. Господ казва: «Колко искаш, един дял или два дяла? Ако искаш два дяла, непременно злото трябва да дойде.» Защо само злото е в сила да даде два дяла? Казвам: Вие нямате понятие, вие не сте мислили върху това.
Помнете следния закон: по някои път става промяна в природата, че и двата полюса на злото станат положителни. Какъв знак туряте в математиката, когато две тела се отблъскват? Аз ще го туря така: > <.
И двата полюса станат положителни. Щом злото стане положително в двата полюса, доброто става отрицателно в двата полюса. Тогава става привличане, злото привлича доброто, понеже по закона положително и отрицателно се привличат. Щом злото е положително, доброто - отрицателно, тогава се привличат. След дълго време злото като седи при доброто, положителното зло става отрицателно и следователно доброто отрицателно и злото отрицателно, те се отблъскват, доброто напусне злото. Или, казано на ваш език: един червей някъде седи и яде, докато има какво да яде; като няма какво да яде, тръгва на друго място. Казвам сега, по следния начин се привличат. След като активното зло стане отрицателно, онова пък положително зло, което привлякло отрицателното добро, направило отрицателното добро положително. Положителното добро, което привлякло при себе си отрицателното зло, туй отрицателно зло е станало положително, разместват се полюсите. Те като станат положителни, положителни с положителни се отблъскват. Тогава дойде злото и пак се съединят със себе си. Стават два процеса. Дълго време ти си лош, бушуваш в себе си, след туй у тебе настане утихва-не, двата (процеса) полюса - положителният, на доброто, и отрицателният от своето съединение се [...] върху тебе и ти намериш себе си. Казваш: «Слава Богу, освободих се.» Но много се лъжеш. Няма да се мине дълго време, пак ще започне дате човърка нещо. Вземете един пияница, който има навик да пие. Той се откаже една-две години, после каже: «Чакай, само ще близна малко»; като погледнеш -пак се напил. Или онзи, който обича да пипа, казва: «Само да пипна с пръста си, аз съм се отказал.» Но като пипне, тури го в джоба си, краде. Всякога, когато човек прави опит със злото, злото влиза в джоба му. Всеки, който прави опит с доброто, доброто влиза в джоба му, или в съзнанието му.
Сега, под зло подразбирам: щом правиш опит със своя ум, непременно злото ще влезе в твоето съзнание; щом влезе в твоето съзнание, ще остави своите последствия. Сега, туй е отвлечено, аз ви говоря за злото отвлечено. Тук, на земята, защо някои добри и лоши хора се събират и живеят заедно? Някой път срещнеш един добър човек, привличаш се, казваш: «Има нещо в този човек, което обичам.» Може да се срещаш с него два месеца, ти го отхвърлиш, казваш: «Не го искам този вече.» Защо? Този станал точно като тебе. Той, докато беше грешен, смиряваше се, значи отрицателно зло е той, ти си положително добро, ти го учиш като учител. Той един ден израсне, израсне, започне да мисли, че и той е светия като тебе. Ти казваш: «Като мен ли? Скоро да се махаш! Аз такъв учен не искам. Грешен дойде при мене, сега за три-четири години иска да бъде като мене.» Вие не разбирате закона. Този човек, той изразява твоето състояние, той станал като тебе, отблъсква се. После, като се върне към своето първоначално положение - отрицателният полюс на доброто, се върне недоволен. Съединяват се зло със зло, казва: «Остави, религиозни изветрели, я сега да им направим зло, да им отмъстим.» Добрият търси дрехата си, казва: «Лош човек, който е, не го бутай, да нямаш вземане-даване с него, да ни пази Господ.» Не се минат три-четири години, виждаш ти този, лошия човек, но се обърнал към Бога, пак го привличаш, пак започваш да го учиш. Казвам: Всякога все ще бъдете лъгани, все ще се излъгвате. Казваш: «Защо съм толкоз глупав?» Нима мислите, ако аз стъпя на хлъзгава почва, аз все ще се хлъзна, ще сляза долу, ще се разтърси гърбът ми. Мисля, че съм глупав. Не съм взел в съображение, не съм взел пред вид, уповавал съм на себе си, не съм преодолял мъчнотиите. Който и да е учен човек, все ще слезе; турете и светия на туй място - и той ще слезе по същия начин.
Защото тъй, както разбирам закона, светийството не е подаяние. Светията човек е умен човек, светия е онзи, на когото съзнанието е постоянно будно. Щом в един момент изгубиш своето съзнание, изгубиш своята посока, има опасност да паднеш, да се спънеш някъде. Сега, не мислете, че светията е изключен от падане. Земните светии не са изключени от падане. Сега, в себе си ако някой път почувствувате промяна, не го считайте, че е извън законите. В законите на развитието, понеже човек е извън доброто и злото, вие трябва да разбирате силите, с които боравите. Вие трябва да разбирате качеството на доброто и злото, трябва да знаете с какви сили оперирате. Трябва да знаете дали оперирате с положителната страна на злото или с положителната страна на доброто, трябва да знаете законите какви са и при доброто, и при злото. Да кажем, имате връзка с един лош човек, образ на злото - какво ще правите? Представете си, млада мома попадне в ръцете на един престъпник в гората, няма кой да й помогне -какво трябва да прави? Или, друг пример: представете си, някой богат човек работил десет години, попадне в ръката на един разбойник - какво ще прави? Казва му: «Ще дадеш парите!» Хубаво, дадеш парите, той те пусне, но някой път вземе, че те надупчи с ножа си, че си замине. Тогава какво трябва да правиш? И в двата примера има противоречие. Момата трябва да постъпи другояче. Този човек, колкото и да е лош, на тази мома не може да й направи зло. Тази красива мома, като срещне онзи престъпник, ще я последва, ще сложи оръжието и ще каже: «Какво да правя? Мене ми дотегна да бъда престъпник, не искам да бъда престъпник.» Той седне при нея и казва: «Аз за пръв път срещам мома като тебе, готов съм за тебе да живея, каквото ми кажеш, ще го направя.» Какво трябва тя да му каже, сега? Вие сега във вашия ум ще мислите какво тя да каже. Тази мома с какво трябва да започне? Тая мома носи една торба с хляб, трябва да извади хляба, да се наяде, той е гладен. След като се наяде, ще заспи. Тя да му остави една записка: «Заминавам по работа, остави оръжието си, ела подир мене.» Няма да му каже къде [е] отишла. Той като стане, прочете записката, ще види кой път да хване. Той ще ходи, ще мисли къде да я намери. В туй търсене ще започне да работи неговата душа. Ако тя започне да го глади по лицето, работата е свършена: той ще я изяде тогава. Често при мене са дохождали такива сестри, избраници, и мои приятели са дохождали, казват: «Този много обещава, що за бъдеще ще стане член на Всемирното Бяло Братство.» Аз като погледна, казвам: Да, да, никакъв брат не може да стане. За да стане брат, трябва да се трансформира.
Злото не може така да се трансформира. Човешката душа трябва да се освободи [от] положителното и отрицателното влияние на злото. Или, другояче казано: в този център на пресичане е силата на съзнанието.
Човек може да се освободи само чрез едно - човек чрез доброто може да се освободи, но ще се съедини, ще се разедини. Само Любовта може да освободи човека от злото.
Следователно аз когато ви говоря за доброто, не е да бъдете добри. Който е добър, може да стане лош; не че той ще стане лош, но сменят се законите в природата. Единствената сила, която може да ви освободи, то е Любовта. Аз говоря за Любовта като сила, която може да освободи. Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Тогава може да разберете защо човек търси Бога. Бога трябва да Го търсим като Любов, за да може злото, всички външни условия отвън да се изменят. Ако вие само за един момент почувствувате Божията любов, тъй както може да се е разбирало във времето, когато този пророк [е] говорил... Като говори, има нещо ненаписано. Ако вие имате туй съзнание за Бога, веднага външните условия ще се изменят за вас, вие ще разбирате света в друга светлина, научните теории другояче ще разбирате, отношенията, които имате между вас, ще знаете по-добре да се справите с тях, понеже Любовта ще събуди у вас ония истински способности и чувства, чрез които ще може да имате едно правилно разбиране. Защото при сегашното състояние съзнанието не всякога е ясно. Запример мнозина още минават във фазата на трансформирането. В света има движение, вие трябва да се подигате. Докато сте във физическия свят, имате свят на резултати. Ще влезете в астралния свят, имате четири главни състояния.
Ще се отклоня малко от мисълта си. физическият свят е свят на твърдите тела; астралният свят е свят на жидките265 тела; умственият свят е свят на въздухо-образните тела; причинният свят е свят на светлината. Тия четири свята трябва да ги проникнете, да вземете материал за работа. Ако вие не сте слезли на физическия свят, да вземете от твърдата материя... На тая твърда материя трябва пластичност, вода трябва; или, псевдоним на водата, това е животът. После трябва въздух на тоя живот, или мисъл; на мисълта трябва причина, или сила, трябва му движение.
Изобщо, в полюса на женската форма преобладават повече силите на сърцето. Жената взета, направена е от астралния свят. Човек е направен просто от твърдата материя. Мъжът е направен от твърда материя, жената е направена от жидка материя. Астралният свят е жидък, воден. Следователно по естество в жената преобладават желанията, тя е роб на своите желания. В човека преобладава мисълта. Лявата страна у човека се различава в своите действия. В човека има едновременно две течения в двете полушария на мозъка. Мозъкът на едното полушарие е женски, а в другото полушарие е мъжки. Дясното полушарие е мъжко, лявото-женско. Всички сега мислят с лявото полушарие. Енергията от дясното полушарие минава в лявото. Човек мисли само с половината си глава. Затуй лицето е симетрично. Аз не искам да обръщам вниманието ви върху туй, защото ще изгубите понятието за красота. Много рядко съм срещал лица, които са симетрични. Ако вникнем, ще видим, че едното око е по-хубаво, другото е недодялано, половината уста е хубаво устроена, другата не е изработена. В ръцете е същото, и в другите удове на тялото. Туй показва, че сърцето у човека сега е деформирано, значи нашите чувства деформират нашите мисли. Най-първо ти като пожелаеш един предмет, караш ума да мисли тъй, както твоето сърце иска. Видиш един предмет, да кажем, искаш да вземеш пари отнякъде, казваш: «Мен пари ми са потребни, ще направя това, онова, ще помогна на бедни.» А ти просто искаш да откраднеш, а сега, за да оправдаеш своята кражба, ти ще туриш желания, че искаш да помагаш на бедни, че ще направиш добрини с тия пари. Понеже у жената преобладава сърцето, у мъжа преобладава умът, умът има два полюса и сърцето има два полюса. Този закон, както за мъжа, тъй и за жената, постоянно работи. Лявата област мисли, дясната само трансформира. Ако една жена привлече един мъж - аз туй може да ви докажа, - този мъж сменя енергиите, които са натрупани. Ако той е отрицателен, жената е положителна. Той, след като го напомпат, стане положителен, веднага той ще ритне, ще каже: «Мен жена не ми трябва.» И той стане жена. Който отива при жена, жена става; който отива при мъж, мъж става. Следователно в съзнанието сегашните жени искат да станат мъже. В Англия, откак женският въпрос се е подигнал, жените са израснали, станали са два сантиметра по-високи. Сегашните англичанки са станали няколко сантиметра по-високи. Мисълта продължава величината, във височина се расте. По чувство човек расте в широчина. Щом чувствата преодоляват, коремът стане широк, мърда, мърда, ръцете стават тлъстички. Тази е научната страна. Вие още не разбирате ония сили, които действуват в света в обширен смисъл какво означават. Жената в тази форма представлява сърцето.
Засега целият невидим свят е съсредоточен за поправяне, за организиране на сърцето. Аз казвам: Всичко седи в жената. И доброто, и злото е съсредоточено в жената, не по форма, но по съдържание. Трябва да се трансформира, да се преобрази жената. Като казвам, че жената е сърцето, вие мислите, че Господ турил нещата по един механически начин. Но във всичките жени, които носят този полюс, трябва да се роди мисълта да живеят добре. Животът на жената минава през сърцето на земята и после ще влезе в ума на мъжа. Както животът минава през женското сърце, така ще мине през мисълта на мъжа; нищо не се постига. Мъжът мисли това, което жената мисли, това, което жената му е създала. Някой път вижда, че има дефект, казва: «Няма какво да се прави.» Той ще си навее беля на главата. Не е тази, видимата жена, ами тази, астралната, голямата жена. С такъв мъж знаеш какво ще стане? Няма мъж, кой[то] да не е бит по три пъти на ден. фигуративно говоря. Всичките ви страдания са от тая майка. Страданията произтичат от неестествени връзки с външни предмети и външни тела, които са в областта на злото. Защото злото е една съзнателна сила, мъжка сила е злото. Злото, това е един мъж. Той като хване една жена, ще я употреби като оръжие. Колкото други мъже намери, той не признава други мъже, той ще ги направи на каша. Той като намери една жена, всеки мъж, който има работа с тази жена, той ще я убие. Мен ми разправяше един доктор, тук му разправяла една българка, 84-годишна българка, такъв един астралец се влюбил в нея, но тя била оженена вече. Той й казва: «Ако бях те запюбил аз преди, щях да убия мъжа ти. Сега само ще измъчвам мъжа ти, четой се е оженил за тебе, няма да го убия.» И във време на Херцеговската война иде при тази българка и казва: «Аз отивам на война, ще се бия в Херцеговина, еди-на кое си място има извор - ако този извор не пресъхне, аз ще се върна, пък ако пресъхне изворът, мене са ме убили.» Изворът пресъхнал и той не се върнал. Това не е дух, дух е само Бог. Всичките други същества си имат форма, която може да се разруши, формата на една ваша мисъл може да се разруши; формата на едно ваше желание може да се разруши. Всичко в света претърпява разрушение дотогава, докато дойде до онази форма, дето мисълта не може да се разруши. И мисълта се разрушава, но е по-устойчива. Ние мислим в един по-друг живот, чист и свят живот. Та, всички ние минаваме през областта на злото.
Разсъждавайте разумно. Злото е абсолютен егоизъм. Злото иска да живее и то и не признава никакъв друг живот освен своя живот. Следователно, попаднете ли в нейните клещи, нейните зъби, вие ще бъдете изядени, както една овца се изяда от един вълк. Не мислете защо Господ позволил това. Това е същото да разрешите защо Господ позволил една овца да бъде изядена от един вълк. Ще ви кажа: Господ е допуснал една овца да бъде изядена от един вълк, за да приеме двоен дял от него. Ако вие съгрешите, според вашите теории, съгрешаванията, изгубването на нашето съзнание, ако не допринася нещо повече, то е изгубен живот. Но в двойния дял оправдава се. Чрез ония опитности, през които ще минем, Бог ще даде двоен дял, за да ни очисти от злото. Сега аз ви навождам този въпрос, за да може да живеете, вие искате да живеете в мир. Вие имате едно механическо разбиране. Вие с тази сестра не знаете как да живеете. Най-голямо изкуство е да знаеш как да живееш и да можеш да го предадеш. То не е нещо, което може да го купиш от някой бакалин, не може да го изсмучете от Библията. Христос е велик дух - и Той се посещава от този велик адепт на злото, изкушава Го, неговият ум работи. Започват два ума, той иска да Го отвлече, дава Му три изкушения. Вие сега мислите, защо вас да ви изкушават. По същия закон. Душите ви изпитват, защо?
Ще оставя този въпрос. Ще мине, ще ви намери този разбойник в гората -какво ще правите? Ако си сложи оръжието при вашите нозе, вие се радвайте, извадете торбата, нахранете го - нищо повече. Ако дошла жена при вас, какво ще се страхувате? Аз гледам, навсякъде страх, треперят гащите. Че иде разбойник, дошъл, да трепериш, какво ще допринесеш? Ти ще гледаш разбойника право в очите, няма да се плашиш. И тогава, разбойникът като дойде, ще сложи оръжието. Много хора ги е плашила мечка, защо? - Защото, като я видят, страхуват се и тя казва: «Страхливци!» - и плюе ги. Но ако гледаш мечката, никога няма да те плюе. Ти ако гледаш тази мечка, мечката ще се спре най-малко, ти ще се оттеглиш. Ако не искаш дате плюе, дай й път. Тя казва: «Ти си умен човек, дай ми път!» Тъй като направиш, тя ще мине; ако не направиш тъй, тя ще се изправи, ще те плюе, плюе, ще боледуваш след туй четири месеца, и я оздравееш, я не.
Един пример: Майката лежи на леглото, отдолу под леглото имало орехи, детето запалило една свещ, да вземе орехи; майката спи, не чула. Запалил се чаршафът, уплашила се, вика: «Ох, изгорях!» Казвам: Няма какво да туряте орехите под леглото. Ако закъснели пет-десет минути, щяла да се запали. Не й иде на ум да стане, да свие чаршафа, и хайде навън. Тя вика, че гори, но изходен път няма. Вие казвате: «Ох, съгрешихме!» Вземи чаршафа, свий го, тури го навън, да се свърши работата. По-важно е да се не запалят твоите дрехи, ти да се опърлиш. Тогава работата е малко по-трудна. Злото е вън. Казва: «Съгрешихме.» Влязло е през някоя пукнатина зло - иди, че запуши тая пукнатина. Ако друг път влезе злото през друга пукнатина, пак запуши. То е научно обяснение, може да правите опити. Тъй ще правите опит върху себе си, да не ви е страх. Искам да ви кажа, да не бъдете страхливци. Но не и да мислите, че можем да победим злото. Колкото то да съществува, ти си абсолютно свободен. Може да имаш отношения, може да нямаш работа, злото не може да те зароби. Не допущайте неща във вашия ум, които не са реални. Щом допуснеш, че злото е всесилно, вече нямаш предвид за доброто, ти се заробваш в света. Казваш: «Този живот не може да се поправи, тъй ще си иде тая работа.» Временно тъй ще си иде човек.
Сега - основното положение. Свободата, която имате, обръщайте внимание върху вашите желания и не давайте ход на всяко желание, което се заражда в сърцето. Най-първо опитайте туй желание ваше ли е, произлиза ли от вас. Ако не произлиза от вас, не му давайте ход. Защото всичките желания у човека са в яйцеобразна форма, в зародиш. На туй желание докато не си дал живот, то седи при нозете ти, то е кротко. Щом вземеш туй желание, туриш го в ума, дадеш топлина и живот, след туй носиш последствията, имаш отговорност. Човек щом роди едно желание, той е вече обременен, тогава вече ти ангажираш цялата природа и Бог те държи отговорен. Ти не можеш да унищожиш едно желание. Веднага трябва да се отнесеш до Бога, Той да те освободи от туй желание, да ти покаже пътя, по който може да излезеш. Имате онези желания неестествени, за които ще изразходвате енергията си. И колкото кокошката, която измътва юрдечета, остават при нея, толкова ти ще се ползуваш от неестествените желания. Тия юрдечета ще хвръкнат, не може да останат при нея. Неестествените желания няма да останат при тебе, те ще вземат твоята енергия, ще усетиш една слабост, те ще отлетят някъде. Следователно работи само за онова, което може да остане при тебе. Следователно, казвам, работи само за Любовта, която може да остане при тебе. Единствената сила, която всичко остава у нея, то е любовта. Затуй ви казвам да научите закона на Любовта. Казвам: Сега трябва да обичате. Най-голямото изкуство е да знаеш как да обичаш. То е една от най-сложните науки. Казва: «Трябва да се обичаме.» Но как трябва да се обичаме е въпросът. Колко пъти от неразбрана обич ние сме си създали нещастие. Ти обичаш едно свое дете, храниш го, после създаваш най-лошите подтици, развива се тщеславие, гордост, грубост и тям подобни. Туй дете тъй да го обичаш, със своята Любов да развиеш най-хубави качества. Вие искате по някой път да ви обичат. То е опасна работа, да ви обичат. Няма по-хубаво нещо от Любовта, но и няма по-опасно нещо от Любовта, да ви обичат. Защото, ако ви обича един лош човек, той ще внесе лошото. Ако ви обича добър, много добре е. Лошият човек ще събуди у вас любовта, той ще внесе любовта, но тази любов ще ви поквари. Преди всичко Любовта трябва да бъде свободна от посторонни, външни влияния, за да се изяви тъй, както трябва. Когато говорим за Христовата Любов, разбираме да бъде свободна от външни влияния. Ако не е свободна, тя ще създаде в тебе туй течение, което е във вълка. И вълкът има любов, но тая любов го заставя оттук да вземе едно агне, там да вземе друго агне. Щом дойде до овцата, стане по-умна, ще пасе трева, след туй ще иде, ще даде от млякото, което образува от себе си, няма да иде да вземе агне. Имате един метод на вълка, но имате друг метод на овцата. Вие не искате много страдания, но в тази област човек, който не работи по методите на овцата, ще има по-големи страдания. Онази любов, в която хората страдат, показва, че хората не са работили както Бог изисква. Всяка любов, в която се усеща, че е излъган, човек в резултат страда.
Каква мисъл остана у вас? У вас злото е от двата полюса - положително и отрицателно. И доброто е положително и отрицателно. Или злото е на работа, или е на почивка; и доброто е в работа, и доброто е в почивка. Всяко нещо, което е в почивка, то е минало в активност в живота. Злото, като дойде да работи, ще свърши своята работа; и доброто, като дойде, ще свърши своята работа. Злото винаги руши - то като дойде в тебе, съграденото ще го събори. Доброто като дойде, гради винаги. Злото винаги руши. Любовта е вътре, тя е закон, който регулира отношенията на злото и доброто.
Вие никога не може да регулирате отношението на злото и доброто, ако нямате Любов. Тя е сила, която регулира, тя е сила, която може да превръща енергията. Тогава Любовта взема от злото, дава на доброто, взема от доброто и дава на злото. Когато злото е положително, тя прати отрицателното добро, взема от нейните енергии и то стане положително. Когато доброто стане положително, праща отрицателното зло, обмяна става. Защото при положителното състояние постоянно се натрупват излишни енергии и ако тия енергии не се пласират в един разумен живот, ще стане един вътрешен взрив, Ако вие на една кола натрупвате, натрупвате, непременно оста ще се счупи, ще се наведе. Ако натрупваш мисъл, същият резултат ще дойде. Ако мислиш, че си много добър, мислиш, мислиш, ще дойде вътрешна гордост. Един неумолим закон е това. Като дойде тая гордост, тя ще те смъкне до дъното на ада. Затова е необходимо да идеш до едно място, излишното добро у тебе да го предадеш, резултатите на излишното добро да минат в друга форма. Защото добрият човек не трябва да иде при богатия, той трябва да иде при сиромасите. Аз ви цитирам само отношения. Богатият при богатите не трябва да отива, защото и двамата са положителни; сиромахът при сиромах не трябва да иде. Един богат при сиромаха трябва да иде, и сиромахът трябва да иде при богатия. Богатият, който натрупвал богатството, трябва да иде при добродетелния сиромах и отрицателният сиромах, който е лош, че осиромашап, трябва да иде при някой много добър богат човек, и той човек ще стане.
Тези са постоянни процеси, които действуват вътре в живата природа. Тези неща, които вие не може да разрешите, защо Господ така прави. Той прекръстосва силите от един човек в друг, държи равновесие - един закон, да се развива едно подобрение.
Сега, оставете старите разбирания. Казва: «Да дойде Христос и да ни спаси.» Христос при вас идва много пъти. Христос идвал е отвън, идвал е и отвътре, не в такава форма, човешка. Привидно Христос при вас е идвал, не с такова тяло, с каквото вие сте изобщо свикнали да мислите. В тялото на Христа не тече такава топла кръв, дето се образуват болести; в кръвта на Христа не може да се образуват неестествени желания. Тя е чиста кръв, в която никакви микроби с отрицателни качества не може да живеят, тя е кръв, която носи вечен живот. Тази кръв, тя е Словото в живота, това е Словото, което функционира, наричат го хляб. Казва Христос: «Ако не ядете плътта ми, нямате живот!» Когато ти мислиш, когато ти повториш една дума, която Христос [е] казал, която [е] излязла от Бога, тя е храната, тя образува чистата кръв. Ако тялото е пълно с тази кръв, то е свободно. Злото като влезе в тебе, защо то не прави пакост? Понеже Любовта е там, ще започне да лиже краката на Любовта, ти ще бъдеш свободен. Злото го е страх от Любовта. Вие казвате: «Любовта поробва.» Не, безлюбието поробва. Любовта освобождава, а безлюбието поробва. Казвате: «Не си струва човек да люби.» Не, ти си имал работа със злото, без да си имал работа с Любовта. В света щом влезе злото, човек се усеща поробен; щом дойде доброто, усещаш се свободен. Щом дойде злото, усещаш, че си изгубил нещо; щом дойде доброто, усещаш, че си придобил нещо. Щом Любовта дойде, и двете сили са под нейно влияние, усещаш, че си господар на положението, едновременно виждаш какви са отношенията, не те е страх от злото, виждаш, че тия сили се уравновесяват. Ти седиш, работиш с пари, намериш касата на някого - занесеш парите; намериш вола - пращаш го; намериш дреха - занесеш; на когото е, когото и да срещнеш, в каквото положение и да си, ти не се обезкуражаваш, теб ти е приятно да направиш една услуга. Онзи, който няма равновесие, щом види парите, вземе ги; като намери дрехата, вземе, продаде я. Та, сега, внесете Любовта във вашия живот, винаги се старайте да дойдете в хармонично състояние. Да кажем, възбуден си. Кажете: «Бог е Любов, Бог живее в центъра на моя живот.» Спри се там и помисли за Бога; може една минута, може две минути, може ден, два, може да си вършиш другата работа, но дръж тая мисъл, тя трябва да седи. Веднага човешката мисъл ще се разреши. Болен си. Някои имате ревматизъм. Аз да ви дам начин за лекуване на ревматизма. Който има един неизлечим ревматизъм, стоплете вода до 30-31 градус, турете в легена, седнете вътре, понатъркайте слабините си, изчистете се. Ако ви боли кракът, кажи: «Любовта живее в мене, Любовта живее в мене.» Не му се сърди. «Любовта живее в мене», поглади го тъй два-три пъти. Този твой приятел, който седи в крака ти, той след като разбере, кажи: «Няма защо тук да седиш, ела по-горе, в корема, има добро ядене.» Той като излезе от крака и дойде в стомаха, ти ще го гощаваш, от стомаха има много врати, ще го изпъдиш навън. По този начин ако постъпите, ревматизмът в три деня може да си иде, и вие ще оздравеете. Ако не в три дни - в три недели; ако не в три недели - в три месеца, или най-много в дванадесет месеца - повече от дванадесет месеца не може да устои. Направете този опит. Ако не излезе сполучлив, аз ще дойда да направя опита, ще дойда, ще те туря да седнеш в легена, аз ще направя едно баене. Боли те глава, коремоболие имаш -то е хубаво условие, то е хубаво занятие. Ти никога не си мислил за крака, поразтрий го, помисли малко за хубави работи. Ние седнем и не знаем за какво да мислим. Мислим за туй, за което не трябва да мислим. Сега, ако дошъл ревматизмът, аз се радвам, че ви посетил; ако имате коремоболие, аз се радвам; ако замине, пак се радвам. И като идва, се радвам, и като си отива, пак се радвам. И в единия, и в другия случай е за слава Божия. Боли те глава - за слава Божия е; не те боли вече - за слава Божия е. Казвам, че болестта, то е вече злото във вас. Престане болестта - доброто действува във вас. То са неизбежни неща. И на здравия човек, който и да е, аз срещам този закон. И в животните действува, и в растенията минава. Когато те са тъжни, не бутам тъжното дърво. Когато растението е тъжно, има особени начини; когато са весели растенията, и те си имат особени начини да изкажат веселието си. Теченията са особени, листата са подигнати. Когато дърветата са весели, има нещо празнично, пък някой път има нещо клюмнало. В цялото животинско царство и в растителното царство този закон действува съобразно съзнанието на тия същества. Не мислете, че вие ще правите изключение. Никой светия не е бил изключен из закона, нито Христос, нито пророците. Изисква се знание. След като придобиете знание, тогава може да се освободите. Сега, аз може да ви освободя десет пъти на ден, но пак ще дойде злото - вечерно време, като спите, пак ще дойде злото.
Та сега, мисълта турете тъй: «Бог живее вътре в мене.» Всичко онова, което Бог е създал в света, е добро. Не виждайте злото, да кажете: «Защо злото е така?» Гледайте на света, че той е добър. Ако ти в злото не може да видиш, Бог е вътре скрит. В злото Бог е скрит, а в доброто е изявеният Бог. И най-после, защо ще ви е страх, няма какво да ви е страх. От смъртта по-лошо в света няма. Ама може да ме убият - двоен дял ще ми дадат. Умиране в света няма. Ти ще заминеш от земята, когато Господ определи. Ако живееш по този закон, както Господ определи, ще заминеш навреме; ако не живееш, ще заминеш преждевременно. Ако заминеш по-рано, ще изгубиш опитността. Не е хубаво това, но и човек не трябва да закъснява - пак ще изгуби. Нито преждевременно трябва да заминеш от земята, нито трябва да закъснееш: да живееш толкоз, колкото е определено. С опитността да приготвиш един по-възвишен живот, отколкото тук, на земята. Сега както е на земята, е добре. Ако останеш за по-дълго време, пак е лошо. Ако някой остане за петстотин години на земята, живееш в едно поколение със съвсем други разбирания, представете си, дойде режим, какъвто вие не сте сънували, вие живеете със своите минали идеи, новото не може да приемете, всичко ви е противно, за вас животът ще бъде неприятен. Докато Бог се изявява в живота, животът е приятен; когато Бог не се изявява в живота, животът е неприятен. Когато човек иска да живее повече, отколкото трябва, Господ се оттеглюва. Поддържа те баща ти десет, дванадесет години, в университета те праща, най-после казва: «Не те поддържам, синко, върни се!» Ако ти не идеш, той престане да ти праща, сам трябва да работиш. От невидимия свят, когато не работиш, веднага бюджета прекъсват. Казва: «Много лошо е.» Сега, докато Бог живее с вас, използувайте. Аз ви казвам идеята. Бог мисли за всинца ви; докато Бог мисли за вас, вие се радвайте на тая мисъл. Не се радвайте дали Бог е вътре във вас. Дали Бог е вътре във вас или не, то е равносилно. Бог не може да мисли за някого. Щом Бог мисли заради вас, то е достатъчно, Бог, който е съвършен. Не се спирайте да търсите Господа във вас. На кое място ще турите Господа, я ми кажете! Вътре в гърдите ли? В съзнанието, в най-свещеното място, което имате, там трябва да живее Бог. Ако го туриш в туй тяло да живее, ти имаш смъртта предвид, ти създаваш едно зло. Винаги Бог е в твоето съзнание. Когато Той дойде, спри се малко и мисли. Като се спреш, мисли, че Той е с тебе. Аз на мнозина съм виждал, Господ дошъл на гости, вие него ден ще се скарате три пъти. Казвате: «Аз, Господи, така ги хокам, така ги поправям.» Господ казва: «Много добре.» Не се минат два-три дни, Той ще ти въздаде двоен дял. Ти хукаш, и теб ще хукат; ти биеш, и теб ще бият. Ще дойде отгоре ти същото.
