(140) Среща с принц Кирил на 16.I.1944 г. в Евдокия, от 9 до 10 ч сутринта
На 14-и т.м. писах едно писмо на Евдокия, с което й казвах, че моментите са важни, и казвах, че трябва брат й добре да се ориентира. Тя казала да ми кажат много здраве и да чакам отговор после. На другия ден отидох в Симеоново и по пътя ме залови тревога. В голямата бомбардировка на 10-и падна бомба наблизо до бараката и поради това отивах всеки ден в Симеоново. По пътя ни хвана тревога и много бързахме, но нема бомбардировка.
Вечерта намерих писмо от Борис Стоянов. Сестра му падна убита през вечерната бомбардировка на 10-и или 11 -и, точно забравих, понеделник беше.
Вчера, като се върнах, се измих и си легнах, но когато бях заспал вече, към 9 часа, дойде Андро и Тошко с една кола, да ме вземат и откарат в Мърчаево, където е Учителят от вчера, минал през време на самата тревога. То е било цял ад за тях, защото мнозина са бягали. При това техният газгенератор спирал почти на всяка минута и са бягали мнозина.
Машината ми е пострадала при бомбардировката, та пиша накриво. Пълна беше със стъкла...
Вярвам,че ще се оправи.
Тая [сутрин], 16-и, отидох сутринта при Учителя и той ми каза, че Германия няма да победи, понеже той по-рано още каза, че няма да има победители - «сега не искам да ме влачат като в 1917 година...»634 Трябва да се види каква е политиката на Англия, Съединените щати и Русия, да се видят техните допирни точки и каквото може, да се направи. Също и на Германия. Да се не прави нищо зад гърба на Германия. Да се направи, ако има нужда, автономна Македония.635 Ако воюва, България ще стане като с ... (неразбрана дума).
Кирил ме чакаше, защото аз бях закъснял десетина минути. Започнахме веднага разговор. Докара ме Тошко със същата снощна кола много скоро. Приеха ме официално, а не както по-рано - през задната врата. Казах му, че ако ще спечели Германия, има смисъл да даваме жертви, но ако няма да спечели, по-разумно е не да се пъчим, ами да кажем на германците мъчнотиите си, за да ни помогнат; ако ли не можат, поне да се не изненадат един ден, ако не може да направим мобилизация или устоим на обещанията.
- Ама ние не можем да сдрефим за един град само.
- И аз не казвам да сдрефим, само че ако има нужда, да загине половината България, стига останалата да спечели, но ако не спечели, каква смисъл има да се губи повече? Не може ли да се потърси посредничество на Русия, какво искат те?
- Все едно - и едните, и другите: да сме напуснели окупираните земи и после да сме изпъдели германците...636
- Че що русите не ги изпъдиха или англичаните толкова време, а сега искат от нас? Това не е политика - казах аз.
- Не е. Но англичаните и американците искат да погубят България.
- Това го не вярвайте - казах аз на Кирил. - В краен случай може да се опита автономна Македония, като се направи една нова Източна Румелия, пък нашите войски да се махнат оттам.
- И това съм мислил отдавна - каза Кирил, - но как? Там има и комунисти, има и сърбиянци. и българи.
- Те да си уредят работата, но да има доверени хора. Както признаха Албания, така ще признаят и автономна Македония.
- Да, но германците имат войски в Албания.
- Че нека имат и в Македония, но поне ще се изтеглим оттам по-прилично. Но да бъде това като най-крайно средство.
Оплака ми се, че Капфов искал нов кабинет, че Кьосето искало да се явява като спасител. Поменах му за Багрянов, че го предпочитам пред Кьосето.
- И Вие мислите като мене - съгласи се той.
Но като му казах за Македония по-рано, ми каза, че тогава трябва република, инак царизмът сам ще се самоизяде.
- Но това е крайното - му казах аз, - когато няма друг изход.
За Недев ми каза, че армията го не ще.
- Криви Ви са информациите. Той може да бъде прекрасен министър на вътрешните работи.
- Багрянов е магаре. Никакво го няма.
- Все пак, той има връзка със селяните и може добре да се спогажда с тях - казах аз.
- Кимон издал някакво писмо и го изпратили в Бургас.
- Значи евакуирали сте го.
- Арестуван е, но мисля да го върна да стои във вътрешното министерство.
Помолих го за услуга - да каже да дойде колата, а той предпочете да ме доведе сам. Разкара ме из целия град, където са падали бомби. Бяхме само двама. Той караше. Показа ми по-важните попадения и после ме докара над Владая, където се разделихме с пожелание всичко да се свърши добре, и много сърдечен беше.
Когато говорихме, дойде и Евдокия и ми каза: «Добре дошел!» и каза, че ще отиде с Балабанов и другите към Чамкория. Взехме си сбогом и тя отиде.
През всичкото време Кирил ми говореше за политиката и докато пътувахме с колата. Валеше сняг и времето беше приятно, но той няколко пъти ми каза, че ще се измъча.
- Войници сме били, сега не е важно какво ще се мъчим, стига да стане добро.
Питаше ме къде живея. Казах му, че временно съм в Мърчаево. Разрушенията са доста големи, но не, разбира се, колкото ги описват тия, които не са виждали война. Най-голямата бомба е паднала в Зоологическата градина, но не експлоадирала, защото била с предпазител немахнат. Божа работа - тя стигала за един квартал - 2,20 на 80 см диаметър.
Приказвахме още много работи, но като ми се заяда така машината, та не пиша свободно.
Към 11 и половина бях при Учителя и сега се прибрах.
На връщане закусвах с малко парче хлебец, вятърът беше силен и вееше сняг, но беше попътен, аз бях дебело облечен, та не ми беше лошо. Сега пиша в една малка стаичка и съм доволен, че можах да си взема поне по-важните работи. Само здраве да е сега, да се оправят работите на всички.
Учителят много е настоявал вчера да ме потърсят на Изгрева и се зарадва, че съм дошел, и още повече - че работата горе-долу тръгна, пък каквото даде Бог. Снощи имах едно видение. Легнах си към 12 часа и над кревата ми застанаха много лица, както ги рисуват в иконите. «Отстъпете, ще отстъпите» -казах им.
