На 30.XI.1939 г. бях отишел на Витоша и там в хижата ме извикаха да отида. Намерих Багрянов, Стоил [Стефанов] и Севов. Бяха ми казали да повикам Недев, но аз бях им казал, че вероятността да дойде е малка, и наистина той не дойде. Говорихме около час и половина. Важните въпроси бяха за кандидатстването на Ганев, против когото беше Багрянов, и какво трябва да се прави вечерта, когато ще заседават. Той си каза съображенията и ме пита: да ги каже предварително на Кьосето или да ги долага направо. Казах му, че по-добре е насаме и след това да бъде общо. Приказва ми и Севов против Кьосето - че трябва да си върви, и Багрянов мислеше, че няма място в тоя кабинет и пр.
Казах, че не е сега време да се сменя правителство, че изборите трябва да се направят, а после ще видим какво ще бъде. Севов беше много блед и ми се виждаше покрусен, говореше за заминаване нанякъде, в Германия и пр. Казах му, че ще се минат и тия работи, па после ще говорим.
На Багрянов дойде в дома със Стоил Стефанов и стоя около 4 часа. Каза ми какво е станало в министерския съвет за Ганев и как Кьосето, въпреки мнението на 9 министри, пак настоял за Ганев. Кьосето изплю вече камъчето - каза ми, - а то е, че и Багрянов, ако не бил министър, и него трябвало да не се допуща да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр. Каза, че не знае какво да прави, и затова е дошел, да видим какво да реагира. Казах му направо, че да си даде оставката не е разумно, защото, първо, не е време и при това се и чака, за да го окепазят, като му пратят човек [за] следствие, да видят къде е изхарчил милионите, които му се отпуснаха. Това го доста стресна и той каза, че ще се опита да направи това, което ще го посъветвам, но какво да прави, когато сега днес Недев заминава в Тетевен да избира Ив. Петров431. Казах му, че тоя човек го зная от зет си, който беше в Тетевен, че не е добър и че ще видя да се срещна по въпроса с Недев, като се върне. Каза ми, че Кьосето го искал.
- Ще видим - казах му аз.
Тогава ме пита има ли смисъл да отива по конференции сега из градовете. Казах му да отива, но да се пази да не поменува нищо политическо, защото и без това има вой против него, и говорихме за подробностите.
На 4.ЖН дойде вечерта Недев и стоя около 3-4 часа. Говорихме по обиколката му. Каза ми как стои въпросът в разните места с кандидатите и ми каза откровено, че ще бъде хубаво да кажа за някои на Кьосето аз, тъй както и аз го съветвах - той да не влиза в конфликт с него, а аз да уредя работата. (Между другото, на планината Севов ми каза, че Царят му казал, че поменал на Кьосето за среща с мен, а той категорически отказал - с това започна и искаше да ме настрои против него, но аз му казах, че графата «лични» е последна в моята книга.)
На другите въпроси се дадоха задоволителни отговори от страна на Недев и той е настроен доста добре и смята, че ще издържи до края добре.
По разговора, който ми предаде Багрянов, поисках подробности и Недев ми ги предаде другояче. Видях, че имаше голяма доза от субективност в предаването на Багрянов. Може би понеже беше засегнат, и без да иска, подсилваше някои страни от тоя разговор, за да звучат както му се искаше нему. Остана да кажа на Кьосето за Ив. Петров, за Дуров432 и Серафим Георгиев433 . Към 11 часа си отидоха с Андро и Тошко, който беше дошел, за да предаде какво са говорили със Севов, който го извикал и който настоявал аз да съм се не месел за Куртев в Нови Пазар, защото Сл. Василев и Кожухаров Тодор434 и Цанков книга щели да издават против мене.
- Ако изнесат истината - какво? - им казал Тошко. - А ако не е истина, то няма да се отнася до брат ми.
Питал го дали Недев ще го изпраща в Нови Пазар и дали му е дал писмо. Той му казал, че не му е дал. Тогава той, Севов, му казал да иска писмо от министъра. «Аз началника си не мога да уча» - му казва Тошко.
Въпросът е бил да се въздействува на Тошко да не ходи, а също и на мен - да се посвия малко, но аз по-рано казах на Стоил по същия въпрос каквото ми говори, а сега го повторих на Недев. Не ме е срам от съветите, които съм давал. В България има мир, хората се не убиват, жените имат права и тия, които искаха да бесят, не обесиха - а при Цанков 23 000 българи паднаха убити435... Сега вече братството не е тъй малко и слабо, зада искат да ни съсипват. Слабия огън вятърът го гаси, но силния го само раздухва.436
На 5.XII сутринта към 8 часа дойде Христо Статев да ми каже, че Кьосето сам поискал да отида да се видим в 4 часа следобед. На уреченото време отидохме в тях на булеварда. Обувах си за пръв път галоши тая година и влязох в салона му с тях. Той ни чакаше на вратата и ме забеляза и аз го наблюдавах, но доста умее да се владее. Говорихме повече от два и половина часа по най-различни въпроси. Понеже бях изучавал портрета му, то сега ми беше известен. Ъгълът на лицето му е доста добър, но цветът сочи на голямо окисление (много киселини, сдържани огорчения), доста силна и добре прикривана амбиция, която не е в много възвишено поле, но държание има, спекулира с държавни идеали, но същината на идеалите е сведена в по-низшо поле. Без да е партизанин и дребнав наглед, той беше дълбоко... Започна да се извинява, че не, той не е искал да ме види, но не сме се разбрали. Царят наистина му казал, но той чакал аз да го потърся и аз като не съм се обадил, и пр. - на тая тема. Аз го слушах, после започнах разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо - за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишел, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислел, че нищо няма да излезе, той отишел насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде.
Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр. Това той разправи с най-големи подробности.
После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, което го няма никъде - по 5-6-9 часа. Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза.
Разговорът мина на много други теми. Оставих му две книги от Учителя.437 Стори ми се уморен човек и огорчен, във всеки случай - по държавник, отколкото партизанин. Разговорът беше интересен, но не го записвам, че нямам време. Имаше и много въпроси, например, загдето беше казал на Красновски, че му е натрапен кабинетът и пр.
На 6.XII дойде Надя да ми каже вечерта за среща с царя. Откара ме Севов. Срещата трая от 7 до 9 и половина и нещо. По пътя Севов ме пита дали са дошли за телефон. Казах му, че ми искат близо 6000 лв., които аз нямам, и ще се откажа.
- Няма да се отказваш. Парите ще се намерят - каза той.
Янков излъгал министъра си, че ще трябват 20-30 000 лв.! Той му казал, че да го направи и после да докладва! Казах му, че ще видя, но днес (8.XII) дойде Стоил Стефанов и ми донесе от Багрянов заем от 6000 лв. за телефона. Поръчах го.
Във Врана ме посрещна Кирил; царят беше при децата. Дойде после и ми се извини, закъснял с 5 минути. Колко той е по-учтив, макар че е цар, от мнозина други. Въпросът беше, както той го нарече, домашен, за който ме е викал. Прочете ми едно писмо на момичето, което придружава царицата в Италия и което аз по-рано бях лекувал - царят го беше пращал. Царят ми каза, че тя искала трето дете, но той казал да пита баща си, после той се съгласил да отиде в Мюнхен да я чоплят (израз на царя) при същия професор. С нея отишло само това момиче, което именно пишеше. Царицата е била много нервна -естествено състояние в такова време и операция - и е говорила много работи и тая го пишеше, като мислеше, че прави услуга на царя. Най-лошото беше особено една фраза, която много ядосваше царя. Според това писмо царицата щяла да има менструация към 15-и този месец и щяла да дойде към 13-ти в София и казала, че пет дена нямало да пусне царя да излиза от стаята й, а ако той имал работа, тогава брат му щял да го замести... Това беше такава гнусота, че царят се чувствуваше отровен съвсем. Казах му, че това не е нищо, че по Стария завет и това е ставало, че може да го е приказвала от нямане какво да каже или пък изопачено е предадено, че тя ще се поправи, но трябва време и пр.
- Проклета е и това си е. На, духовникът й тук умря, зъболекарят й Дже-раси, който я почиташе и обичаше, и той, виж как погина... Ами сега какво да правя? Тя ще ме изсмуче, като дойде. Тя е луда.
- Няма нищо - казвам му. - Тя не знае, че Вие знаете намеренията й. Напишете едно писмо на бабалъка си, той Ви обича. Пишете му, че се намирате на един кръстопът. Опасности - отвред. Бъдеще - неизвестно. Какво той ще Ви посъветва, като по-опитен. Телефонирайте на жена си да чака това писмо и да го предаде лично на баща си и тя да донесе отговора. Понеже тя няма да знае, че Вие знаете намеренията й, инак ще си дойде ден по-рано, то с това ще я забавите два-три дни и когато дойде след 15-и, положението й ще бъде друго.
Царят се съгласи на това. После минахме на него самия и аз му говорих за гимнастиките и режима, който трябва да поддържа, да бъде здрав, като спазва някои окултни правила и гимнастики. Той обеща, че ще ги прави.
- Защото - казвам му, - макар че си три пъти доктор (закачах го с новата му докторска титла), тия работи слабо ги разбирате.
После минахме на политиката, казах му, че съм се видял с Кьосето и какво сме говорили. За някои работи ми се смя, като му казах, че съм го нарекъл в очите комарджия. Опасяваше се, че като съм казал, че ще го замести (щеше) Божилов, да не почне да го яде...
Приказвахме по тая среща почти час. След туй пак почнах да му говоря за социалната политика, за работниците, които ги изхвърлят на улицата, а иде зима и избори, за банката, която е загазила в германски води.
- Разбирате ли нещо от финанси?
- Хич ме не бива - каза той откровено.
- И мен ме не биваше, но сега уча. Викайте някого, който разбира, но трябва да се тури ред, нека Ви упъти. Също тъй трябва система в държавата, обединение на управлението.
- Това е работа на министър-председателя - каза царят.
- Тъй е, но като го не прави той - други, Вие трябва да го направите! Аз може да Ви помогна в случая.
- Добре, Лулчев.
Продължение на срещата с царя от 6.XII
Казах, че ще му дам някои образци, по които той да настои да върви работата. Той с радост се съгласи. Много се безпокоеше за това, което става с Финландия, и като се свърши, дали няма да тръгнат към нас...438 Казах му, че това щеше да стане с нас, ами отиде на север.
- И аз имах това чувство, че щяхме да имаме правителство в Бургас на Кимона срещу това в София...
- Да пази Бог - казвам му, - нека върви на север това. Може би след Финландия ще им мине и на русите малко охотата.
Приказвахме за Луков, за Лаврентиев, за Лойд, който и на него направил тъмно впечатление... Човек, дошел да купува...
Безпокои се много и за децата, по-голямото е малко болно.
- Но все пак къщата е тиха, а дойде ли тя, всичко ще се обърне наопако. Девет години как сме женени, а не мога още да свикна с нея - казва ми той и разговорът почва пак на тая тема. Изобщо, беше много разнообразен. Но Кирил ме пита със загриженост как го намирам - че много нервен бил и не можел да си намери място. (Пък то, види се, от писмото е, което и нему не може да каже!)
Измъчва се много царят. Пък и другите се измъчват не от работа, а от препятствията, които един другиму си правят. О, адът е тук, виждам го с очите си. Личните цели, себични чувства, егоизъм, лъжа - ето кое го прави. Всеки прави паяжини за други и преди всичко сам се отлита в тях!!!
Колко съм благодарен на Бога, че ми е дал светлинка да виждам поне, ако не и да вървя по правия път... Не ми се иска да записвам тия интриги и дреболии, за да не издребнея и аз самият. Мъченици на себе си и на времето си. Дано Бог на всички помогне да прогледнат и да заживеят в нов живот. Амин!
