Любомир Лулчев X.
Ясновидство, общество и морал
I. Ясновидските предсказвания и науката (от Ангел Томов, 1928 г.)
1. Встъпителни думи
2. Ясновидските предсказвания в миналото и сега
3. Ясновидството и ясновидските предсказвания на Любомир Лулчев...
4. «Ясновидските предсказвания и науката» от Ангел Томов
(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)
5. «Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов» от Ангел Томов
(В. «Братство», бр. 18,15.IV.1930 г.)
II. Възможни ли са предсказанията (В. «Живот», бр. 1-4)
III. Предсказания (В. «Братство», бр. 160, 17.V.1930 г.)
IV. Листа от роза (В. «Братство», бр. 288, 1.I.1942 г.)
V. Jen la Homo (Ето човекът)
(предговор от Любомир Лулчев към издание на есперанто през 1930 г.
на беседата «Ето човекът» от Учителя Петър Дънов)
VI. Съвременният обществен морал и Дънов
(oт Waniel [Любомир Лулчев], 1922 г.)
VII. За Учителя Дънов (В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 1931 г.)
VIII. В отговор на една защита
(«Църковен вестник», г. XXXII, бр. 44, 12.XII.1931 г.)
IX. Научно изследване на Дъновото учение
(В. «Дневник», бр. 11620, 16.IX.1938 г.)
X. Самоубийството на чиновничката Лазарова
(в. «Дневник», бр. 11718,12.1.1939 г
XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Петър Дънов
1. Язвата на сектантството
(В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IX.1926 г.)
2. Дънов за своя събор. Декларацията на г-н Ляпчев
(В. «Зора», бр. 2737, г. X, 18.VIII.1928 г.)
3. В «В светая светих» на Дънов
(В. «Зора», г. XI, бр. 3039, 19.VIII.1929 г.)
4. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
I. Ясновидските предсказвания и науката
(Ангел Томов. Ясновидските предсказвания и науката.
Издава Никола Нанков, ул. Витошка 3 - София)
1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
(стр. 3-5)
На първо място истината е, която прави възможен разумния живот, разумните отношения на човека към нещата, явленията, подобните ни, към разумните сили на природата. Тя ни осигурява възможността да избягваме излишните страдания, да не причиняваме такива на близките си, да използуваме разумно благата и силите на природата и изобщо да проявим една общополезна творческа дейност.
Всички истини имат известно по-близко или по-далечно отношение към практическия живот. Има истини, елементарни и основни, по които заблуждение е невъзможно, и то защото ние постоянно ги проверяваме в нашата дейност, и защото всяко заблуждение в случая ни поставя в грубо противоречие с действителността, при тая наша практическа дейност.
Други истини имат по-далечно отношение с практическия живот и относно тях ние можем да имаме повече или по-малко неверни схващания. Например дали «изгряването» или «захождането» на Слънцето се дължи на неговото движение или пък на въртението на Земята - това няма отношение с ограничената практическа дейност на човека и той може да живее спокойно със заблуждението, че действително Слънцето е, което «изгрява» и «захожда». Но астрономът трябва да знае истината, защото неистината ще го постави в противоречие с фактите, с които той борави при неговата сравнително по-широка дейност.
Фактите на ясновидството и предсказването на бъдещето са също от ония явления, по които ние можем да минем и със заблуждения и полузнание. Голямата част от съвременната интелигенция се отнася към тия факти с предубедително отрицание. Тя ги отхвърля като неоснователни и абсурдни, преди да ги е проучила и преди да се е погрижила да узнае какво е установила и докъде е достигнала по тях науката.
Но не притежавайки истината в случая, хората на тая интелигенция самоограничават в голяма степен възможността, съществуваща вече за разумния и просветен човек - да познават скритите заложби и способности, свои и на близките си, да ги култивират и насочват разумно, да узнават множество предотвратими премеждия и нещастия в живота. Те самоограничават и възможността си да имат разумно мнение и отношение към отделни лица и отделни групи хора от обществото, и често пъти в своите практически отношения към другите изпадат в най-деликатно и «глупаво» положение. Представете си положението напр. на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето.
Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество. На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист идеализъм, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани? На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи?
Има обаче истини, които, макар да не са от голяма непосредствена важност за практическия живот и поради това можем да минем и с полузнания и заблуждения по тях, но от друга страна са свързани п основните истини за същността на човека и битието, въвеждат ни в тия основни истини, върху които по необходимост е положен всеки човешки мироглед и от които се определя най-важната и основна насока на нашия живот. От такъв характер са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр. По една сигурна пътека, фактите на ясновидството и предсказванията ни водят към скритото святилище на душата и през него - към Светая Светих на природата и битието. Те ни въвеждат в най-дълбоките тайни и ни дават възможност да се доближим до оная истинска светлина, в която единствено е възможен действително разумният живот.
Да пробуди интерес към фактите на ясновидството и предсказванията; да изтъкне сериозността и голямото значение на посочените факти; да посочи становището по тях на науката; да подтикне и към по-основни проучвания -това е задачата на настоящия скромен труд.
