Доминиращата идея представлява финалният резултат на субективното въздействие.
Както някой пълководец, който е завладял вече бойното поле с повече или по-малко загуби, ако теренът е бил враждебен, или с нови прибавки при неговите сили, ако условията са благоприятствували, доминиращата в даден момент идея завладява съзнанието, ума и волята и започва да упражнява своята творческа мощ чрез ново съчетание или комбинация на съществующето. При своето изявявание тя ще вземе понякога форми, които съществено се различават от първоначално възприетите по причини, които изтъкнахме. Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди, характеризирани с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие. Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения.
Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати.
Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души.
Идейната чистота на личността, сериозното отнасяне към поставената цел и непреодолимото желание да се спомогне някому с повече светлина, сила, знание, мощ - всички те са естествени помощници, благоприятни фактори, които облекчават достатъчно много задачата на тия, които по една или друга причина са решили да въздействат върху хората, било като възпитатели, било като общественици, чувствуващи тежката отговорност пред себе си, когато виждат слепци да водят слепи...
