19. ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
Л. Лулчев
(В. «Братство» бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НОСА И ЧЕЛОТО
Ако челото е израз на ум и носът на мисъл и чувство, дейност, инициатива, линията, която се образува между носа и челото, посочва начина, по който мисълта се прилага в живота. Несъмнено, състоянието между ум, мисъл и воля (брадата, която реализира мисълта) е от решително значение, но все пак линията, която се образува между корена на носа и челото, остава като характерен белег на човека.
В животните обикновено това хлътвание или впадинка липсва.
В човека свръзката между челото и носа става по няколко начина. Ние вече говорихме (гледай предните броеве) за широчината или теснината на «моста», който свързва носа с челото. Но нищо не споменахме за линията на самия мост. Тук ще го разгледаме с няколко думи.
Качествата на тоя «мост», съчетани с главните качества на носа (според формата му), ще дадат в резултат окончателните и съществени качества на човека, разбира се, при условие, че ще се вземе във внимание и челото и брадата, па и очертанието на цялата главна. Инак ще имаме само частични оценки, които може да са верни в случая, но в общото се засилват или намаляват, съответно това, в какво съотношение са с околното (чело, брада, бузи, очи, вежди, уши, форма на главата и пр.).
Случаите за моста са най-различни, но ще вземем като типични само
1) Мостът е прав, т.е. челото минава направо в нос, слива се. Такива типове са тъй наречените «гръцки». В тия хора мисълта е обективна. Разбират от красота на формите. Когато линията на носа следва почти линията на челото имаме меки хора на естетиката, на вътрешна мярка, макар и идейни материалисти (А). Но ако носът отскача навън (Б) имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата, и то поне два пъти, в стената чак тогава се съгласяват, че е стена, а не врата. При първия удар допускат, че само така им се струва...
2) Колкото линията е по-огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи.
Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност.
Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение).
Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В).
Когато гънката е много дълбока, вследствие на което коренът на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи), бърз, дребнав ум, човек на дреболии (Г).
Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко.
Изобщо взето, ъглите, които образуват органите на човешкото лице, по-между си са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина, както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал докрай тия закони на органическа проекция, които засягат (понякога дълбоко) природата на човека, а често и неговото минало, па и вероятно и бъдеще. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа.
