Дойде Ангелът на Живота с
меч в ръцете - меч от Слово-огън
и вода-Живот, да възвести на
человеците Истината.
Посочи човекът на изгряващото
слънце и каза: - Ето, оттам иде
Животът!
И тогава разбра тайната на
Живота.
И стигна при неговия Извор -
Извора на Вечния непрекъснат
Живот - и пи от него.
И разкъса тогава веригите си,
защото там, където има Светлина,
вериги не може да има.
И освободи се човекът и отиде
да сее, защото хамбарът със старо-
то е изпразнен и ако новото се не
сее - глад ще дойде!
(В. «Живот», г. I, бр. 7, 3.V.1929 г., стр. 4)
Дойде пророкът и възвести, че
человек е сам творец на съдбата си.
И призовава жадните за
истината и светлината.
Освободен чрез истината, носи-
тел на мира, мъдростта и любовта,
той носи живота в себе си, и смърт-
та за него не съществува.
Вървеше той по пътя на живота
и даряваше на всички будни плода
на своя труд - Радост и Любов.
И прати надеждата - малка магичес-
ка светлинка, - да просветли в мрачна
есенна привечер душата на изгубилия
пролетта в себе си.
И тури той мъдростта да свети,
за да могат изгубилите своя път да
го намерят отново.
(В. «Живот», бр. 14, 21. VI.1929 г., стр. 1)
