Ограбих те, моя възлюблена, ограбих те: песен ти написах, душата ми по теб плака, ала песента си повече от теб обикнах - и не ти я пратих.
А ти ще чакаш - и ще се надяваш. Но до теб словата ми няма да дойдат, защото скрих ги аз от самия себе. И отнесох ги там, където сам обичам да бъда - в големите пустини на живота. Там има жар през деня - и хлад и лед през нощта.
Но това сега е все едно за мен: сърцето ми не е лед, да се топи от жарта - а хладът на смъртта, който е минал, ще се уплаши ли от този на пустинята?
А аз го минах и насам, и нататък...
И животът ми се изпълни със сенки.
И самият аз - сянка между сенки...
И изгрява слънцето и полягват всички на земята, големи и велики...
А после се смаляват на обеда, и на залез растяхме отново.
То се движеше, а ний мислехме, че растем и се смаляваме, че сме млади и остарели...
А ний сенки само бяхме, които отдалечаваха главите си, за да го видят сутринта по-добре - а вечер се прибирахме - и тъмнината ни успиваше...
И които знаеха живота, на сутринта, минали през хлада на смъртта, го посрещаха пак.
А които бяха само сенки на сенките - има и такива, - не оставяха дори спомен.
Ти чакаш - и аз песен на радост бих искал да ти изпратя. Но в душата ми прелива като капки отровна роса, стар лъх на далечни времена, когато, скитник и бродник, безспир и надежда съм кръстосвал световете.
А сега Бог да бди над теб - и дари, както Той само знае да дарява!
Ограбих те, моя възлюблена, ограбих те: песен ти написах, душата ми по теб плака - ала песента си повече от теб обикнах - и не ти я пратих.
* * *
(На задната корица на книгата)
КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР:
Искрици на просъницата (разкази)
Пелин и коприва (хумористични разкази) - изчерпана
Генко Орлето
С Христа
Благословение
Съвременният морал и Дънов
Нови хора
Кръстопът
Хигиена: Здрав и млад
Край огнището
При спорната гора
Зазоряване
При адепта
Думите на видния странник Буди-Са
На Планината
През вековете
Печатница «Братство» - Севлиево
