72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
„Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба."
Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви. отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби. - „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи."
Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб?" Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението „Множение", е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. - Посявате едно житно зрънце, и получавате сто. Посявате една ябълчена семка - получавате хиляди - Едно чудно качество има материята: - да се умножава и да се намалява. От къде произтича то? Какви превръщения стават, кой е в центъра, който ръководи тук?
Това чудо срещаме и при пророк Илия, когато казва на вдовицата Се-репта сидонска: сготви нещо, меси едно хлебче. А тя му казва: Масълцето в делвичката ми почти се свърши, а брашънцето в торбичката ми е на привършване. А той й казва: - меси, готви, нема да се свършат. Тя меси и готви, а бра-шънцето и маслото не се свършват. Човекът на логичната мисъл пита: - Как е възможно това? - От къде иде това брашно, това масълце?
- Нарушено е логичното равновесие.
Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение".
Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат.
В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито?" Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото. Явно е житото до никъде няма да стигне. Сестрите казват на Учителя: „Учителю, житото свършва, да пратим някой брат в града да купи". Учителят казва: „Няма да пращате". А на брата казва: „Продължавай да сееш". Братът продължава и житото не се свършва вече. Пося братът цялата нива, а в крината остана още жито.
Тази година, 1972 г., на Рила един брат ме прегърна. „Не ме ли познаваш?" Казвам: „Не мога да си спомня". Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева". Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината.
МНОЖЕНИЕ. Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл.
„МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност.
МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии.
„и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича.
Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека.
То е същественото!
Да ви посети Господ тази година, да се нахраните с хлябът - това е бла-гословението на Учителя за нас учениците.
Една добавка: Името на този брат го забравихме. Не си го записах, забравих да го питам как се казва през 1972 г. когато бе дошъл горе на „Салоните" на 7-те Рилски езера. А трябва да му имаме името при тази опитност и да се знае как се казва.
Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за да го притурим към нашия разказ. Ако не сега, то поне утре. Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят.
