1. Чистотата

Д-р Ст. К.

(сп. „Житно зърно", г. VI, 1932, кн. 7-8, с. 208-209)

Чистотата е първото условие за запазването на живота.

Произходящ от незнайния Вечен Извор, животът се движи като могъщр течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото него­вото движение е по-малко препятствувано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма.

При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разруши­телна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на-зачатието и продължават още дълго след смъртта.

От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити со­ли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стени­те на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците удушват живота, както недогорелият фитил на свещта удушва пла­мъка. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е ни­що друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота.

Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувствуваме само във физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здраво то може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редов­но те се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни осадъци.

Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът.

Малцина от приятелите на окултизма - а още по-малко от неговите неп­риятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пъл­ното догаряне всички наслоени полугорливи материали.

Още по-малко хора познават благотворното очистително въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е из­тъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъ­дък. Всъщност - нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както пос­тът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита насъбралия се под леглата и по шкафовете прах и смет - разсадник на вредни насекоми. Той оми­та застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представ­лява според Мечников главният извор на самоотравянето.

Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затва­ря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на ва­ровитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъз­можно.

Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тя­лото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свър­зването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различа­ване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко - ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.

Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение.

Обаче духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотгова­рящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбоча­ване в опитностите на модерния окултизъм - не е важно в коя от школите му - може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.