21. Не е дошло времето

Разказва брат Желю Танев: Брат полковник Тодор Божков разказваше следния случай.

След завръщането на брат Борис Николов от затвора на 1.I.1963 г. оти­дох да говоря с брат Антов по следния въпрос, свързан с нежелателните рабо­ти, които засегнаха Братството и направиха, щото да се заведе срещу Брат­ството съдебно дело и да бъдат осъдени братята и да лежат в затвора от 1958 до 1963 г. Ако може да се помъчим да уредим тия спорни въпроси заедно, за да може Братството да дойде пак в онова състояние, в което е било по-рано. След тия няколко мисли, които споделихме с брат Антов, той ми каза следното: „Аз съм готов, щом се касае за Братството, да направя всичко възможно и съм готов да си подам ръката към брат Борис."

Тодор Божков разказва:

Аз мислех да отида най-напред при Антов, защото смятах, че работата ми ще бъде по-лесна с брат Борис и като взех мнението на брат Антов, отидох при брат Борис. Повторих същите мисли пред брат Борис с цел Братството отново да започне своята дейност както преди и да заживее своя нормален живот в София и специално на Изгрева. Разговарях значи с брат Борис, който повече премълчаваше. Аз говорих, а той мълчеше и най-накрая рязко ми каза: „Не е дошло времето!" Той махна с ръка и аз оттам насетне разбрах, че няма вече какво да говоря с него и си тръгнах за вкъщи. И толкова беше разговорът с брат Борис. Оттам насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега, през 1990 г., от­ново се поде работата от по-млади братя с инициатива, за да може да се изле­зе от това положение, защото не трябва да забравяме, че занапред не само от България, но и от други държави ще идват тук и ще се интересуват за живота, който е бил край Учителя и в Братството. Ние знаем, че това нещо Учителят е предвидил, а всичко, което Учителят е казал, е станало.

Записала: М. Марашлиева

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев:

1. Бях свидетел, че се правиха опити за помирение. Но помирение не може да става от хора, които са били в затвора, с онези, които са помогнали те да бъдат затворени.

2. Кога и къде може да има Братство? Само в един Дух, в един Учител, в едно Слово и в един и същи Бог. Виж в „Изгревът" том XIII стр. 887.

3. Бях свидетел как Борис Николов обясняваше положението така: „Сега сме зима. Всичко е сковано в студ и мраз. Сега не може нито да се оре, нито да са сади, нито да се копае. Ще чакаме да пукне пролетта." Всички го упрекваха за това изказване. Когато пукна пролетта през 1990 г., всички, които го крити­куваха, не направиха нищо, понеже те не можеха нито да орат, нито да сеят. Това е положението до 2003 г. И в бъдеще така ще бъде.

4. И дори нещо случайно да изникне и да възрасне като клас, няма ги жътварите, за да го ожънат, овършеят, да приберат житото, за да го смелят на брашно и да омесят и опекат хляб както за себе си, така и за гладните. Няма ги. Ако някой се яви, той не знае нито да оре, нито да сее, нито да жъне, нито да вършее. А за да се научат, трябва да разучават и да се обучават чрез поредицата „Изгревът".

5. И затова минават чужденци и го тъпчат с краката си, онова, случайно поникналото, остава за храна на птиците земни. А за българите на остава ни­що. И от духовен глад те измират. И така е сега. И утре ще бъде така.

6. Ето защо прилагаме два откъса от Словото на Учителя Дънов, за да се види кои са изменниците на Школата и на българския народ и откъде ще дойде спасението на България. Доказателства са приложени чрез Слово и чрез Дух.

7. Спасението ще дойде само тогава, когато българският народ признае, че Исус Христос е Синът Божи.

Спасението ще дойде само тогава, когато българският народ при­знае, че Учителят Дънов е Всемировият Учител на Вселената.

Спасението ще дойде само тогава, когато българският народ приз­нае, че преди 2000 години е дошъл Синът Божи, а сега е дошъл Бащата, дошъл е Бог-Отец - Саваот в лицето на Учителя Дънов.

Спасението ще дойде, когато българите признаят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога, което трябва да се проучава и прилага в живота им. Само тогава. Амин.