62.13. Убийство за пари

Това беше в 1942 г. Бях касиер и счетоводител в Саранево - Пазарджиш­ко. Една сутрин трябваше да отида да внеса 900 000 лева в банката, за да осво­бодя два вагона син камък, който трябваше да се раздаде по селата. Председа­теля на кооперацията го нямаше и аз пратих подпредседателя, за да подпише книжата, които бяха необходими, за да внеса парите. Това беше вечерта в 10 часа. Той ме запита с кой влак ще пътувам. Казах му, че със сутрешния влак в 4 часа. В същият миг се сетих нещо особено и го погледнах. Стори ми се, че видът му, особено носът му, изглеждаше на типичен разбойник. Но все пак. понеже той минаваше за много добър, аз се упрекнах как съм могъл да си помисля или да видя такова нещо у него.

На сутринта станах в 3 и половина часа и тръгнах към гарата. Едва изми­нах стотина крачки, и чух познатия глас на моя ръководител, изпълнен с ужа­сен страх-тревога:

- Стой, стой, стой!

Веднага се спрях. След две-три минути тръгнах отново. Гласът, с още по- голяма тревога, ми извика:

- Стой, стой!

Пак се спрях. В това време ми се даде във видение следната картина: точно на средата кьм пътя за гарата, зад една купчина чакъл стои изправен подпредседателят на кооперацията, държи под мишцата си някакво дърво. Пос­ле разбрах, че било желязна вила. Спрях се и мислих какво да правя. Трябва­ше непременно да отида, защото бяхме съобщили на всички да пратят коли от всички села, а и имаше за всяко закъснение за разтоварването на вагоните големи глоби. Тогава намислих да обиколя по един далечен път, но се съмня­вах дали ще сваря влака. И тъкмо се колебаех да тръгна ли, чух, една кола излезе от една уличка на площада и тръгна към гарата. Затичах се да видя коя е колата и где отива. Докато да отида, човекът разпрегна колата и започна да пои воловете. Благодарение на това стигнах лесно колата. Видях, че в нея има­ше бъчва с вино. Предположих, че тази кола ще мине през гарата. Изчаках да впрегне воловете и тъкмо да тръгне, аз заговорих на човека. Разбрах, че ще минава през гарата. Тръгнахме заедно и заговорихме. Оказа се, че е другосе­лец, дошъл да купува вино.

Като стигнахме края на селото, лампата хвърляше светлина по права линия и тогава видях точно на същото място, гдето бях видял чрез видението, изправен човек до купчината чакъл. Като наближихме на 50-60 м, аз го виждах, но той не можеше да ме види. Бяхме успоредно и той пак не ме видя, защото него го осветяваше светлината откъм лицето, а мене - откъм гърба. Точно в това време запитах коларя нещо с висок глас. Той, като чу гласа ми, трепна, като да мина през него електрически ток, и се наведе, за да ме погледне. Като се увери, че съм аз, вдигна си яката на палтото и се втурна да бяга. Тогава видях, че носи под мишницата си желязна вила. Преди един месец беше убит един човек с желязна вила.

На гарата проверих да не би да има там негови близки, които да е изпра­тил, но нямаше никой. Явно, че е искал да вземе парите, които носех, като ме претрепе с вилата си.