45.5. Учителят Дънов върви и крачи по въздуха

В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя някол­ко минути. После се обърна към юг и пак гледа няколко минути, същото напра­ви към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: „Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече:

- Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си.

После се възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълби­щето, Той стъпи и се качи както обикновено се качваше горе.

Тогава аз повярвах, направих това, което ми беше казал относно лекуванието и затри дни оздравях.

(За „Разходка във въздуха" вж. „Изгревът" том II, с. 294-295. За този слу­чай лично съм разпитвал Донка и тя е дала тъй обяснението си. Другите случаи съм ги слушал лично от нея и те също са описани в „Изгревът", но разказани от други ученици, в друга редакция. При всяка една нова редакция се допълва нещо ново, което е разказал допълнително самият разказвач, чиято е опитнос­тта. Така че, няма никакво изменение. - бележка на съставителя Вергилий Кръс­тев.)