13. Учителят в Дългопол, Варненско

Учителят идва в Дългопол. Баща Му не го приема. Учителят отива в кръч­мата на Яким Видов от Македония. Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал:

- Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш.

Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол.

Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума.

Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко!" и той чува също гласа на зами­налото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето - На­дежда. Тя завършва акушерство и се установява в близост до София - в Слати­на. При нея идват осиновилите я родители даскал Никола и Злата, където пре­карват старините си и умират на ръцете на храненицата си - тъй, както Учите­лят им казал много години преди това. И двамата са погребани в Слатинските гробища край София. Надежда и сега е още жива и живее на Слатинското шосе.

След много години отива Надежда, придружена от сестра Райна и раз­правя Му за случая и иска от Него да види извора.

Когато Учителят е бил в Дългопол, идвала при Него родната Му сестра Мария. В това време тя била болна. На западната страна на Дългопол се нами­рала местността Карабурун, сега се именува Камен дял. Там Учителят открил един извор, който нарекъл „Бялата вода". Построил шатра и стоял със сестра Си Мария 20 дена, където пила и се мила с откритата от Учителя вода и оздра­вяла. [1]

Сестра Мария разправя за Учителя, че изминали цели 3 години, а Учите­лят като дете не проговорил нито дума в това време. Майка му Добра много се тревожела и страхувала да не е ням. Един ден, като се завръщали от нивата, ги посрещнала бабата на Учителя по майка и казала:

- Петър проговори като възрастен: „Бабо, направи ми люлка, че искам да спя!"

След това вече започнал да говори.

------------------------------------------------
[1] За Бялата вода вж. „Изгревът" том X, с. 9 и 10. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)