НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител" г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев ТОМ 17
Алтернативен линк

8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител" г.


Х,бр. 108 (Х.1939 г.)


от М. 3. Марков


(в рубрика „Лични свидетелства")


В стан „Изгрев" край София


Къде е седалището на Всемирното Бяло братство? - Мнението на един германски генерал за Братството. - Кой от живите е най-старият ученик на Учи­теля Дънов? - Как може да се подмладите с еликсира на живота? - В що се състои величието на един народ и щастието на България?


8.1


Когато германски генерал с група български професори посетили вед­нъж брата Лулчев в стана „Изгрев" и го замолили да им каже „на бърза ръка, само за 10-на минути" новото учение на Учителя Дънов, той отговорил:

- Нима ни считате за луди? И мене?

- Защо?! - Те се учудили.

- Ако можеше за 10-на минути да се разбере едно Божествено учение, ние нямаше да стоим тук повече от 10-на години! - отговорил брат Лулчев.

Та, нито аз смятам да влизам в догматически разбор на Всемирното бя­ло братство с тоя кратък репортаж. Като изпълнявам журналистически дълг, аз се позовавам на думите на речения генерал, който казал, след като разгле­дал стана и видял между другото много библейски картини, радио, игрище, му­зикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща:

- Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно Дело! И нещо повече... Казаха ми, че живеете в дупки, като африканци, и аз си представях, че сте диви, а ето - интелигентни!

И наистина, аз сам открих между Белите братя, както се наричат, люде с висше образование.


Моят журналистически дълг се подсилва и от обстоятелството, че редак­цията ни беше отрупана с писма след последния брой, в който подробно опи­сахме Рилския стан на Бялото братство. Броят е изчерпан, макар че беше от­печатан с 600 къса в повече.


Станът „Изгрев" отстои в най-хубавия квартал на столицата - „Царица Йоанна", току зад Борисовата градина до боровата гора. Отивайки там, ние направихме приятна разходка. Чудесна гледка се открива към Симеоново с обширното Софийско поле, а Витоша бди, като верен страж, и напомня, по индийски маниер, мистична планина на посвещение.


Казаха ми, че на „Изгрева" всяка заран в 6 ч се правят прочутите паневритмични упражнения. В сряда, петък и неделя на 5 ч сутринта има окултна лекция за учениците, които още на 4 1 /2 препълват обширния бял салон. Лекци­ята в петък е само за младежи и неженени. Всяка неделя на 10 ч преди пладне Учителят държи голяма беседа за външни. Салонът се препълва с 350-400 и повече слушатели. Мнозина остават отвън и с напрежение слушат словата на Учителя. Всеки четвъртък следобед сестрите си устройват Молитвено събра­ние. На „Изгрева" се готви общо от сестри уреднички. Кухнята е модерна, с два казана, и много чиста. Няма нужда да казваме, че всички са вегетарианци. Топъл обед се слага за 5 лв.


Считайки, че братята сами по-добре ще предадат онова, което има нуж­да да кажат, ние - с позволение на Учителя - лично разпитахме някои от тях. Разговорът главно се въртеше около обръщението им и мнението им за Учите­ля. Най-напред отидохме при най-стария, или най-първия от живите ученици.


8.2.


Тодор Стоименов, родом от Пазарджик, 66 г., пенсионер, сега чи­новник в дружество „Сингер". Неженен е. На няколко пъти е спасяван от смърт по чуден начин. Запознал се е с Учението в 1898 г., а лично с Учителя - в 1900 г. Сам г-н Стоименов ни разказа накратко дългата история на своето духовно обръщение.


- Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но, макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв, Това беше през 1896/7 г., когато се борех със себе си. - След това случаят ме наведе в Бургас да се запозная с приятеля В. Козлов, който чел книги по спиритизма и с последния Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски." Дотогава счи­тах Евангелието за „попска" книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България. По него време д-р Миркович издаваше спиритическото спи­сание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дъ­нов - „много напреднал в духовно отношение човек". И, наистина, заминавай­ки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънов за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. Навръх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във Варна лично с г-на Дънов!

- А какво е, брат Стоименов, Вашето лично мнение за г-на Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори:

- От всички мои лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител, от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички на роди по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светещите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята." - Христос казва, наистина: „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.

Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да изясни мистика та на речта си. И той продължи:

- Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва: Господи, Господи!, ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Воля та на Отца моего." И - „Господ не гледа на лице, но на сърце." Резултатите са, които определят качеството на извършена работа...

- Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов?

- Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето, докато е малко, го държат там, после го преместят, дока то укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.

А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция за виси да се увеличава или намалява кредитът им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини; обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причината й. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърце то, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Т. Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци...


8.3


Друг един брат, с когото влязохме в разговор, е г-н Йордан Савов. Той е на 70-годишна възраст. Служил е 33 години на държавата, като началник на T. П. станции, и от 4-5 години живее на „Изгрева". Дошел е тук, защото е намерил „пътя на живота и неговия смисъл".

- В това учение съм - започна брат Савов - от 1914 г., когато се запознах с Учителя. А съм вегетарианец от 1900 г. Щом станах вегетарианец, лекарите казаха, че до един месец няма да живея, но именно след един месец аз се възродих и досега 40 години съм пълен вегетарианец.

Тогава аз си казах: „Отсега нататък само за Бога ще живея! И в моята къща месо няма да влезе." И така стана... Днес благодарение на това Божес­твено учение аз живея най-щастлив живот. За мене и радостта, и страданията са еднакви, защото в Учението съм намерил еликсира на живота! Дължа всич­ко това на Божественото учение, което ми даде живот, което ми даде всички блага.

- А какво мислите за Учителя, брат Савов?

- Учителят за мене е оня, в когото живее Божият Дух тъй, както апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене."


8.4


Всички от стана ми казаха, че трябва да се срещна и с брат Начо Петров, 59-годишен пенсионер, родом от Ботевград, бивш учител, околийски началник, банков и общински чиновник и пр. Запознат е с Учението през 1914 г. в София. И според него, ето как:

- Жената на сляп учител ме покани на молитва у тях. Молитвата щяла да бъде ръководена от последовател на Дънов. Във време на молитвата той ми прочете мисълта и след свършване запита: „Кой е оня, който мисли какъв съм: православен или протестант? Нито протестант, нито православен: аз съм са­мо християнин!" Аз, наистина, като го гледах да пее като православен, а да служи като протестант, мислех си: „Какъв ли е той?" Прочитането на мисълта ми и отговорът му ми направиха силно впечатление и оттогава почнах да посе­щавам събранията на Учителя. Но нека да кажа, че преди това бях за две годи­ни теософ. Като теософ, имах хубави теоретични познания, но тук дойдоха по- практични.

На въпроса ни за Учителя брат Начо направи сравнение със следния спомен:

- Веднъж Ив. Вазов и Михайловски дойдоха на беседа при Учителя - ка­за той. - Тогава беседитс сс държаха в клуба на радикалите. След беседата аз заговорих с двамата наши видни поети и Михайловски каза, че като следвал във Франция, професорът му го попитал дали в България има [пълни] човеци, които да могат да опазят току-що получената й свобода. „След като чух г-на Дънова, чак сега си отговорих - подчерта Михайловски, че нам са нужни чове­ци като г-на Дънов, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава." - И аз съм напълно съгласен с българския философ Ми­хайловски, защото за мене Учителят г-н Дънов е напълно проявен човек, който познава началото, основата и целта на вечно проявения живот и методите на неговото изтълкуване, разбиране и приложение. [1]

И с пламенен патриотизъм брат Начо Петров заключи:

- Величието на страната ни е във величието на нейните граждани...

В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и франция, в Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр. Защо един софийски дякон, син на свещеник, хвърля расото и става дъновист и т. н. Очаквайте да чуете мнението на съвременния апостол Павел за Учителя. В следующия брой брат Боян Боев ще направи своето изявление. Пишете колко броя да Ви изпратим с отбив 50 на сто за раздаване. Абонирайте се!



-----------------
[1] Този случай е с Константин Величков. За него и за Стоян Михайловски вж. по- нататък. № 22.1 и 22.2 на стр. 655. Тук са объркани две случки. За беседата в клуба на радикалите вж. №12 на с. 643 - на нея са присъствали Стоян Михайловски и генерал Вазов, брат на писателя Иван Вазов. (бел. М. И.)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ