4. Учителю! Защо са тези мъчнотии сега!

Учителю! Защо са тези мъчнотии сега! Защо се дават на хората, те не могат да ги разрешат и вместо да прогресират, те падат. Например в такова утеснено положение човек не може да върви ни по любовта, ни по мъдростта, ни с правдата, ни с мъдростта. Какво се постига с това изпитание, когато не може да издържиш в никой от тия главни принципи? В тази тъй много умори­телна работа и отрупана със затруднения, не може да се постигне резултат. Умът се изнурява, сърцето отслабва и тялото капитулира. Няма спасителна работа и няма верен източник, откъдето да черпиш ни сили, ни знания. Те не правят разлика кой може да издържи в някоя работа и кой не може. И тяхната заповед не се изменява по никакъв друг път, с който да се смекчат някои неща и да се облекчи положението на човека от коя и да е страна. Как може да се излезе от това положение, кажи ми!...

Отговорът: Изпитът е на своето място, той е необходим за хората, но хората са си разменили местата и много рядко са [всякой] на своето място. Ако си в първи клас и ти дадат, изпитват за предметите от първи клас, ти ще издържиш, ако си способен ученик. Но ако от първи клас си отишъл в пети или в шести, как ще издържиш? Естествено е, че ще пропаднеш. Не е важно, че влизаш в буквата първи клас, ако нямаш вътрешното разбиране на тази наука, на това знание. Ти си заел знанието на лекар от гледището на по-завидна и платена и почетна служба, а не мислиш, че щом не отговаряш за нея вътрешно, грешките, които правиш на гърба на другите, се връщат от други на теб. Понеже сега времената са размесени, хората не са на местата си, загубите стават и тези загуби се отразяват зле на природата, затова се дава този общ изпит - всеки да си отиде на своето място, или турят всички под мъка, да си помагат един на друг и да си придават от доброта, от справедливост, от любов, от зна­ние и от всичко, което имат едни; да си предадат един на друг и тогава ще се яви една близост в хората, една хармония на мисъл, на чувство и постъпка.

Сега ще се уморят да се управляват един друг и да се насилват, и ще снемат тия изкуствени служби, които сами са си ги притуряли. Бог е създал души по­добни едни на други с една разлика, че не са в едно време слезли на земята, не са в една и съща идея, не са в едно и също просветление, но те са братя, души от един баща. Трябва кой в каквото може да помага, а не да се изнасилват. Сега е време, когато хората трябва да разберат, че няма господари и слуги, няма учени и прости...