ПГ: Иван Кавалджиев си е македонец и затуй създаде операта „Крали Марко". Слушахме три вечери, когато я даваха, а пък примадоната беше там Морфова, голямата певица. Тя беше толкова дебела, мисля, че 230 кг тежеше, и й думаха „птичка в каца". Много пълна беше, едва вървеше, така. Обаче, като викнеше да запее, толкоз хубаво пееше, че всички се възхищаваха и затуй тука, в Европа, я смятаха за първа певица. И Учителят искаше да я привлече къмто Братството и затуй мен ме повикваше аз да Го придружавам на операта и, седяхме горе, на балкона. Така, Учителят не обичаше да манифестира със Себе Си. Гледаше да се потули малко, да слушаме само какво са давали. Три вечери ходих и й пях, обаче Морфова остана дебелоглава. В туй отношение не послуша. Не дойде и не се заинтересува. Тогава я смятаха за световен първенец. Обаче тя не се преклони пред Учителя, не Го зачете и не дойде на Изгрева да Го види.
Тя всякога започваше да пее „Горда Стара планина", тя пее солото, а нейните ученици я придружаваха. „Горда Стара планина, зад ней Дунавът синей...", възпява България изобщо. А в ролята на Крали Марко пееше един стар певец от операта, не го зная кой беше, и всякога с асансьор се вдигаше. Един от артистите, кой ще е бил, не го зная. Не се интересувах тогава да зная кой е. Пееше бас, дебел: „Живял е някога юнак над юнаци, син на Вълкашина и на Ефросина, със сестра Милкана - това е Крали Марко." Излизаше от земята с цървули и на гъдулка свиреха старинна песен, пееха и възпяваха. ВК: А вие седите с Учителя и слушате горе, на балкона. Кой ви купуваше билетите? ПГ: Аз съм ги купувал, ама парите ми ги е давал Учителят, защото Учителят никога не оставяше ти да плащаш. С Учителя имах работа. Той обичаше чистите сметки
