НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ

ТОМ 16
Алтернативен линк

46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ


Горе, при Дамга и при Пазар-дере растяха много гъби печурки. А Учителят обичаше много печурките. Имаше един брат, Иван Сечанов, той беше гъбар. Излизахме, даже и Учителят излизаше, и набирахме много гъби и готвехме ядене от печурки. Веднъж слязохме чак в Пазар-дере. Хе-е-е, където е сега хижата „Иван Вазов". Чак там ходехме с Учителя. Даже аз съм Го фотографирал там на една скала, долу с Калинините върхове.

Учителят разправяше защо се казвали Калинини върхове. Едно време, казва, Калина била много хубава мома, че изтъкала своя чеиз, ама много хубав чеиз, и тук го била разпростряла, по тия височини, да съхне, И оттам, казва, си носи името Калинини върхове.

Учителят дойде чак на Кара-гьол. Д-р Жеков беше стар и протестираха, но и той дойде там. Той всякога вървеше с Учителя. Те са даже род, кръвен род с Учителя. И той дойде чак на Кашнините върхове. А някои минаха зад Калинините върхове. Има там едни Градински езера, много Красиви. И веднъж аз рекох: „Хайде да отидем да ги видим, тия Градински езера." Георги Радев беше много слаб телесно - най-способният ни музикален учен и умен човек, - обаче и той дойде. След като разгледахме Градинските езера, решихме да се върнем пак през таз височина, че да отидем при Кара-гьол, да слезем долу в Пазар-дере и да отидем горе чак при Дамга, а после да хванем пътеката надолу за към седмото езеро. „Ами, рекох, тук ще преминем насреща, направо. Ще слезем от Градинските езера направо в реката, която се изтича във водата на хижата „Иван Вазов" и отива надолу към село Самораново." И тръгнахме на надолу, обаче то било далече. На планината, човек като гледа, си излъгва очите, уж че е близо. Вървяхме, вървяхме, вървяхме и докато слезем до реката най-долу, че после да потеглим нанагоре, то се стъмни. Учителят не дойде. Тогава бяхме само мъже и няколко сестри, знам, че бяхме Стайна, Минко, на Иван каруцаря зетят, аз, Георги Радев. А Георги Радев е най-слаб. Тогава беше и д-р Давидова. Те много бяха внимателни с Георги, защото е нежен и слаб. С артистката Цветана Арнаудова тръгнахме нанагоре. Стойна каза: „Аз не мога вече да вървя, оставете ме тука." - „Как ще те оставим тука?" Някъде, малко поравно, където е, не може да се излезе на отсрещното било, че оттам да тръгнем нататък, да отидем до седмото езеро и после да хванем пътеката надолу - невъзможна работа. Стъмни се съвсем, сестрите съвсем се умориха и спряха. Стойна каза: „Вече оставете ме, не мога, тука ще умра!" - „Е, рекохме, щом ти не можеш да вървиш, и ние ще останем тука."

И аз тогава си спомних, че едно време, през 1925 год., като мина съборът, Борис Николов ни заведе на Узана, оттам да отидем на Юмрукчал, че ни накара в полите на Юмрукчал да спим, ама, каза, ще се наредите един до други и ще се натискате един о други, за да се стоплите, защото един вятър вееше, ама пронизва. А пък сутринта на Юмрукчал ще излязат и казанлъчани, че там ще се срещнем Северна България с Южна България. Това си спомних и този опит на Борис го направих и аз. Рекох: „Сега легнете един до други, лягайте и се натискайте един о други, да се затопляте, защото не може иначе - Георги Радев е много слаб." Няма дърва там, да запалим огън, а пък е студено. Така прекарахме нощта. Ставахме и играхме даже - някои братя и сестри тропаха, играха, защото иначе щяха да замръзнат. Като се съмна, чак тогаз излязохме горе към едно езеро, че после по билото, по билото, отидохме на шестото езеро и оттам слязохме и си отидохме. Та, имаме такава опитност. Не предполагахме, че ще има сестри, които ще закъсат и не ще могат да вървят.

Пък на Салоните Учителят ни е водил. Там е хубаво. Така, тези падини, имаше направено на едно място един извор и вода имаше там.

Имаше такъв случай: на Младенова мъжът й, Илия Младенов, изказал някаква дума против Учителя и пада и си счупва лошо средния пръст, та стана нужда да му го отрежат. И го отрязаха, средния -Сатурновия пръст, Младенов веднъж у тях се бил разбунтувал против Учителя: че кой ще Му слуша беседите и не знам какво, изказал такава една дума - и тогава го постигна това нещо. За щастие, че му отрязаха пръста и оттам насетне той се поправи - смири се.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ