НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА

ТОМ 16
Алтернативен линк

27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА


В 1923 г. завърших средното си образование. Като си отидох в родното си село Водица, околия Поповска, веднага училищното настоятелство ме назначи за учител в прогимназията. Предавах вероучение и география във всички прогимназиални класове.

На 9 юни 1923 г. беше свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез преврат, извършен от Александър Цанков. В България политическата власт бе в ръцете на фашистите. Издаде се заповед, според която всяко събрание в селата ще да става след предварително уведомление на околийското управление. И да се съобщава дневният ред на събранието. В село Водица комунистите бяха направили събрание, без да уведомят властта. Направили и земеделската партия събрание, без да уведомят новата власт. Дойде съобщение от околийското управление Иван Илиев, председател на комунистическата група, и Геню Белчев, председател на земеделската партия, да се явят и двамата в околийското управление в гр. Попово. Те научили и знаеха, че ще бъдат бити жестоко. И не се явиха, а минаха в нелегалност, като хванаха гората. Нелегалният им живот става тежък и опасен. Полицията често се мъчи да ги хване и то, когато двамата си отиват нощно време по домовете си.

Къщата на Иван Илиев е в центъра на селото, двуетажна е, с дувар, залоства се добре и не може да се влезе в нея. Затова той спи нощно време при жена си, защото знае, че не може да се влезне при него. Защитен се смята от властта. Една нощ, в един часа през нощта десетима стражари със своя старши през съседите влизат в двора на Иван Илиев и застават със затъкнати пушки на долния край на страничното стълбище. Стоят със заредени пушки. Махленските кучета се разлайват. Иван Илиев предчувствува нещо и с пистолет в ръка излиза да види защо тъй силно лаят съседските кучета. Като се подава на стълбището, десетина пушки изгърмяват и той се строполява мъртъв на долния край на стълбището.

Тръгват да търсят другия нелегален, Геню Белчев. Той не спи в къщата си, а на двора в сеновала. Като чул, че силно лаят кучетата, той слязъл от сеновала и влезнал в градината с пушка в ръка. Пристигнали полицаите и заобиколили къщата. Повикали жената на Геню и я питали къде е мъжът й. Тя отговорила, че е в гората. Претърсили цялата къща и всички стаи. Старшият полицай започнал да блъска Генювица. Геню видял това, вдигнал пушката и се прицелил в старшията. Веднага му минало през ума, че ако убие старшията, то ще убият жена му и децата му и ще изгорят къщата му. Снел пушката от прицел и заминал за гората. Лятно време лесно се крие, но когато дойде зима, къде ще се дене? Геню Белчев има двама братя в Русия, които се занимават с градинарство и са забогатели. Замисля се да иде в Русия при братята си. Племенникът му Стойчо Колев е писар в общината на село Водица и решава да му направи фалшив паспорт и да го изпрати в Русия. Печатът на общината е в неговите ръце. Той му прави фалшива легитимация с чуждо име.

Понеже аз съм бил войник в гр. Елхово, то му очертах пътя. Да се качи на влак на гара Стражица, понеже никой не го познава. В град Ямбол ще отиде в училищния двор и там ще преспи при мой приятел, като му обясни, че иска да бяга в Турция. Но моят приятел в Ямбол се уплашил и не го приел да преспи у дома му. Сутринта с рейс си заминал за гр. Елхово. Аз бях го снабдил с фенерче и батерии, но трябваше да си служи много внимателно. Той успял да мине границата, че нито българските, нито турските граничари не могли да го забележат, Влязъл в селото и отишъл в турската община. Пристигнал един турски офицер и го попитал защо бяга от България. Казал му, че имало споразумение с българските власти да връщат всички дезертьори. Геню със сълзи плакал пред турския офицер да не го връщат. Но бива върнат на българския граничен офицер.

У дома, в село Водица, аз бях заспал дълбок сън. Зачука се на пътната врата. Облякох се и излязох. На вратата - писарят Стойчо Колев. Каза ми, че вуйчо му Геня днес в Попово са го видели селяните как го карат за Шумен. „Какво да правя, когато аз му подготвих фалшива документация?" Казах му: „Стойчо, ти си женен, имаш деца, а аз съм сам, нямам деца, няма кой да плаче за мен. Отсега нататък ще казваш, че Пеню Ганев е приготвил фалшивата легитимация." През всяко голямо междучасие отивахме в общината и си говорехме разни шеги. А общинският печат всякога стоеше на масата. Всеки можеше да го вземе и да си подпечата, каквото си иска. Стойчо си замина и ми благодари. А мен вече не ме хвана дрямка. Все си мислех, че ще бъда осъден на смърт. Сутринта отивам в прогимназията и предавам урока си на учениците, а очите ми гледат все в общината. Чакам да дойдат стражарите да ме заберат и подкарат за гр. Попово. Страшна е мъката и терзанието.
В затвора в гр. Шумен подложили Геню на строга проверка и изпитания и накрая го освободили.

След поемането на цялата отговорност върху себе си аз вече в съзнанието си разглеждах и цялата процедура по обесването ми. Но от друга страна бях доволен, че спасих семейния писар от обесване. Да се жертвува човек за ближните си, това е смисълът на живота.

Какво стана по-нататьк? 1. През 1924 г. писах анкета от шуменския училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 г. бях наказан с мъмрене по чл. 86, буква „в" по Закона на народната просвета, като учител в село Водица, Поповско. 2. През 1925 г. бях уволнен от родното си село като учител, защото не гласувах с белязана бюлетина, за да докажа, че не съм против Сговора, който управляваше страната.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ